Преди 32 години Травис Бикъл репетираше фразата Are You Talkin' To Me? пред огледалото с пистолет в ръка. Той се беше захванал да чисти един голям град от боклука, който винаги се трупа там, където има порок и пари. Той беше шофьор на такси. Таксиметровите шофьори са странна гилдия. От една страна няма как да не ги уважаваш, защото те показаха какво е гражданско общество и има ли то почва върху четири колела. Те са стожери на всички протести, справедливо или не - въведоха с пълна сила закона на Линч по софийските улици. Сред тях има хора с по няколко висши образования, уникални образи, устати чешити, които спокойно биха ми станали колеги зад микрофона. От друга страна "бакшишите" са безкомпромисни като надушат пачката, готови са да те сритат, ако трънеш да обясняваш на някой чужденец, че ако се качи при тях, ще се прекара здраво... Всъщност, я по-добре да спра до тук. И да опитам с ново начало. Всеки голям град е като жив организъм. София вместо бели и червени кръвни телца има жълти. Те са ДНК-то на големия град. В тези жълти кръвни тела е закодирана информация за всички тайни на града - човешки съдби, проблеми, радости, платена и безплатна любов, адреси на хотели и заведения. Един опитен таксиметров шофьор може да разреши всеки твой проблем. Има адски честни момчета сред тези пичове, които ще ти върнат документи, чанта, дори изхлъзнал се от джоба телефон. Освен гореизбоените при нужда той или тя могат да ти бъдат полезни с още безброй съвети и действия.

Това, което винаги ме е учудвало, е как и защо хората, които са зад волана на такситата, могат да блокират парламента и да изкарат на площада доста мързеливите задници на политиците, но не могат да изчистят собствената си гилдия!

За кого става въпрос? Ами за онези "изнудвачи" с и без кавички, които се крият зад изкопираните лога на фирмите на колегите си и по стикерите им висят цени като 10,59 лв на километър или 2,9 лв. на минута престой. Само дето единицата или запетайката трябва да ги гледаш с микроскоп, за да ги забележиш. Да, те са законни. Да, всеки може сам да определя цените си, защото живеем в капитализъм. Да, те стоят по болници, гари и летища и чакат отчаяни, разсеяни или наивни старци, чужденци и жени, за да ги ошушкат законно посред бял ден.

Човек помни първата си любов и най-скъпото си такси. За любовта някой друг път, сега за таксито. Най-скъпото ми излезе в Амстердам. Сметката грубо беше около 50 евро, но не ме беше яд. Шофьорът, който слезе от луксозия бус за багажа ми, ме попита на холандски за къде съм. Отвърнах му на английски и долавяйки акцента ми, той ме заговори на руски. Въпреки мургавата си кожа, добре прикрита със скъп и чист костюм, таксиметровият шофьор говореше три езика. Поне. В буса ме чакаше минибар и лека музика. Достъпът до центъра на града беше разрешен за таксита, колелета и градски транспорт. Пътувах, бързо, удобно и луксозно. Всеки евроцент си струваше.

Ако нашите "главорези" бяха поне малко честни, за да могат да се оправдават със закона и правата си - щяха да предлагат услуга, която да отговаря на цените им. Я като кола, я като обслужване или поне като някакви допълнителни екстри - например да те носят на ръце до входната врата. Явно ДАИ, общината и държавата няма да им вземат мярката скоро.

За това се обръщам към хората, които въртят геврека в софийските задръствания по 15 часа на ден, за да си избият лизинга.

Пичове, решете си и тоя проблем сами.