Град на греха

Град на греха

Град на греха

Тия дни в две съседни балкански държави се случи нещо почти необичайно паралелно. И в двете им столици млади хора протестираха срещу нелепата смърт на две момчета. В Гърция полицаи застреляха 15-годишен ученик. В България 20-годишен младеж беше ритан до смърт в главата от хладнокръвни килъри пак на по 19-20 години. Гърците много ясно и категорично изразиха своето отношение към полицейския произвол. Чак прекалиха и глобиха местната икономика с цели 200 милиона евро. У нас протестите срещу бандитизма в Студентския град минаха набързо, сякаш по задължение. Няколкостотин млади хора излязоха по улиците на студентското градче, за да покажат мирния си гняв заради превръщането му от Студенски град в нещо съвсем друго – в град на греха може би.

На шествието естествено ги нямаше момчетата, които всяка нощ плъзват между студентските блокове. Няма как да ги сбъркате, ако ги срещнете по алеите. Доста здравички са, защото по цял ден тренират във фитнеса. Ходят винаги по пет-шест човека, за да са сигурни, че ще излязат победители в евентуална схватка. Шефчето на групата задължително има нож, а най-заможният в отряда разполага със старо БМВ, за да разкарва тайфата по дискотеките. Тия момчета никога не са влизали дори в предверието на Софийския унверситет, УНСС или Нов български. Никога не са имали студентска книжка, но именно те държат производството на фалшиви дипломи. Преди време колегите от "Нова телевизия" направиха поредица от материали точно за тези предприемчиви бичета, които държат всички видове бизнес в Студентския град. През деня изкарват парици, а през нощта бродят и търсят глави за трошене.

На Студентското градче от академизма отдавна му е останало само името. То отдавна вече не е на студентите. Застроено е с нови кокетни блокчета, а на всяка гола поляна през седмица се ражда по някое лъскаво заведение. В Студентския град сега живеят или милионери в собствени къщи, или бая възрастни чичковци и лелки. Всеки, който е решил да учи сериозно, винаги гледа да се изнесе на квартира, за да се разкара от меката на чалгата и побоищата.

Побоищата на живот и смърт ще продължат. Така е, където има музика, млади момичета и кръвта на момчетата ври. Така беше и по наше време, само че не се убивахме до смърт. Изход няма въпреки няколко показни акции. Онзи ден минах покрай УНСС и ми направи впечатление колко много патрулки са накацали по тротоарите. Явно властта е решила да се презастрахова от нова вълна протести. Едва ли истинските студенти ще се вдигнат като гръцките си колеги. Най-много още една-две мирни седенки на полянката, където нелепо беше отнет човешки живот. Стоян го няма, а някои от убийците му сигурно вече пак са по дискотеките. Дори и патрулките една по една ще се оттеглят.

Чудя се дори кой точно в тази държава отговаря за Студенткия град. Дали е комисия, дали е общински съвет или масонската ложа. Къде, по дяволите, трябва да се оплачеш, че пред общежитието се строи чалготека на пет етажа. Едва ли някой знае отговорите на тези въпроси.

Затова, скъпи студенти, следвайте собствения си инстинкт за самосъхранение и избягвайте да излизате на разходка във вашето любимо градче след залез слънце. Или избирайте най-тъмното, където и убийците ги е страх.