Лятото българите ще гласуват два пъти – веднъж за депутати в българското Народно събрание и още веднъж за депутати в Европейския парламент. А софиянци може и трети път наесен - ако ГЕРБ състави правителство, Бойко Борисов го оглави и се наложат частични избори за кмет на София. Цялата многопартийна енергия сега е впрегната в жонглирането между законовите изисквания у нас и в ЕС и собствения интерес - на кой, кога и кои избори му е по-изгодно да се проведат.

От няколко месеца основният дебат е дали двата вотът за наши и за евродепутати да не се проведе в един и същи ден. И понеже е трудно да се угоди на всички партийни интереси, решение все още няма. Както и няма окончателно решение няма по въпроса как точно ще се гласува. Парламентарните партии вече внесоха предложения за изменения в избирателния закон, повечето от които с идеи за коренна промяна на избирателната система, но новите текстове така и не намират място в дневния ред на Народното събрание. Така че при всички положения се очертават доста сложни, а в някои отношения и неясни избори.

Предложението за провеждането на двата вота в един и същи ден дойде от НДСВ и получи подкрепата на ГЕРБ, ДСБ, БНД и част от СДС. Накрая към тази коалиция, напук на собствената си партия, се присъедини и президентът Първанов. Жълтите имаха същата идея още през май 2007 г., когато България гласува извънредно за свои европейски депутати след приемането на страната ни в ЕС, а също и на редовните избори за кметове и общински съветници през октомври същата година. Тогава искането не беше прието от БСП и ДПС и българите пускаха бюлетини и през май, и през октомври. Сега обаче двата вота трябва да са в рамките на един месец и то през лятото, което си е неудобство от гледна точка на избирателя. Затова от НДСВ активизираха усилията си и изглежда не са склонни да отстъпят лесно. Разбира се, жълтите мислят по-скоро за собствените си ползи, отколкото за тези на електората, макар и да обличат идеята си в отговорни обяснения като това, че хазната ще си спести 20 млн. лв., а избирателната активност ще се повиши. Истината е, че ако изборите са в един ден, партията на Симеон Сакскобургготски се надява да получи повече гласове. Жълтият електорат, доколкото е останал, е предимно от хора на средна възраст, активни в професиите си, за които ходенето до урните е малко или повече провален почивен ден. И едва ли ще изгубят два за един месец и то през лятото. Това се отнася и за тези, които биха гласували за ГЕРБ и другите десни, които щедро удариха рамо на НДСВ, нищо че е управляваща партия. По същата причина пък БСП се съпротивлява на предложението. Червените знаят, че техният електорат е стабилен и организиран, той ще гласува и през ден, ако партията поиска това от него. Същото важи и за ДПС, които официално нямат мнение по въпроса, но неофициалната им позиция е, че нищо в начина на провеждане на изборите не трябва да се променя.

Пред съвместяването на двата вота има не само политически, но и технически пречки. Според Конституцията изборите за народни представители трябва да се проведат след 25 юни, когато изтича мандатът на сегашното Народно събрание. Вотът за европарламент пък се насрочва от Брюксел и е в един ден за всички членове на Европейския съюз. Тази година той ще е в началото на юни, най-вероятно на 7 юни. Тоест обединените избори няма как да са на 7 юни, защото ще се наруши конституцията, нито след 25 юни, защото ще се нарушат правилата на ЕС. Да не говорим, че така мандатът на сегашното правителство се съкращава поне с месец. Заради неудобството от НДСВ поискаха промяна в конституцията, която да задължава президента да насрочва изборите за национален и европейски парламент, както и тези за местна власт в един и същи ден, ако редовният вот за тях е в рамките на три месеца. Преди дни жълтите депутати започнаха да събират подписи на колеги за внасянето на поправката в Народното събрание. За приемането на измененията обаче са необходими 180 гласа, на които жълтите не могат да разчитат без подкрепата на БСП и ДПС.

Политическите игри покрай изборите предстоят да се случват и покрай внесените вече промени в закона за избиране на народни представители. От това кой ще надделее в пленарната зала зависи и по какви правила ще гласуваме. В проекта на БСП е залегнала промяна на избирателната система чрез въвеждане на засилен мажоритарен елемент. Ако той бъде приет в следващия парламент, 31 от 240-те депутати ще са избрани мажоритарно. Това ще стане като във всеки от 31-те многомандатни избирателни района, всяка партия ще издига освен пропорционална листа с кандидати и един мажоритарен кандидат. Червените са убедени, че смесената система ще играе добре за тях, защото смятат, че са единствената партия, която има ресурс да номинира достатъчен брой качествени избираеми личности.

НДСВ пък настоява да се запази сегашният начин на пропорционален избор, но предлага въвеждането на преференциалното гласуване. То дава възможност на избирателя да преподрежда имената в предложената от партията листа и така да дава по-голям шанс за влизане в парламента на този, който той предпочита, а не на този, който партията е предпочела. Преференциалното гласуване вече беше изпробвано при извънредните евроизбори през 2007 г. Тогава обаче то не проработи, защото преференциалният праг беше 15%, тоест 15 на сто от гласувалите за дадена партия трябваше да са гласували за един от кандидатите, за да може той да оглави листата. Сега НДСВ предлагат прагът да е 8%. Жълтите смятат, че преференциалното гласуване ще повиши избирателната активност и ще помогне за влизането на по-качествени хора в парламента.

БСП обаче са против. Според тях преференциалното гласуване ще превърне избирателите в арбитър на вътрешнопартийно гласуване.

Предстои да стане ясно и дали ще отпадне досегашната практика партиите да издигат един и същ кандидат в два избирателни района, за да има повече шансове за влизане в парламента. В проекта на БСП е записано, че номинациите могат да се ограничат само до един район. Няма решение и по въпроса дали при въвеждане на мажоритарен елемент в изборите ще могат да участват независими кандидати. В предложенията на червените този въпрос е оставен отворен и предстои да получи отговор в пленарна зала. Не са избистрени окончателно и мерките срещу купуването на гласове. Един от вариантите е въвеждането на така наречената "активна регистрация" на избирателите, според която всеки, който е решил да гласува, се записва в общината. Така от избирателните списъци би трябвало да отпаднат избирателите-фантоми, които са проблем във всички избори от 1990 насам.

Опасността сега обаче е, докато партиите се надлъгват до последния възможен момент, дали няма да порастне още повече броят на легалните фантоми, които просто ще загърбят урните, дори и изборите да са в един ден.