Боби срещу Боби

Боби срещу Боби

Боби срещу Боби

В дните, в които Обама влезе в Белия дом и целият свят е вперил очи на запад в очакване на революция, ние продължаваме да чакаме нашето малко, локално, футболно чудо. И май няма да го дочакаме. А толкова мечтаех в офиса на "Иван Асен" да влезе човек, който може - и най-вече иска - да позабърше калта, полепнала върху българския футбол, и да даде на нас, феновете поне малко надежда.

Но нещата във футбола ни са толкова зле, че дори кандидат-месиите са ограничени. Най-яркият и всъщност единствен кандидат за титулярното място на Боби (Михайлов) – (Ивайло) Дражев, бе наритан от Изпълкома на БФС до Асеновград и обратно още щом вдигна ръка за участие. Не, че не се беше подковал юридически, но това не трогна нито Изпълкома, нито комисийките му. А шансовете Дражев дори да поразтресе удобното кресло на Боби са илюзорни като участие на български отбор в полуфинал на Шампионската лига. Не искам да си представям какво щеше да стане, ако се беше появил сериозен опонент на Четвъртите. Аз лично доста съжалявам, че слуховете за кандидатурата на Васил Божков нямаха покритие, защото ни чакаше истински спектакъл с елементи на драма...

Всъщност въпросният конгрес е такъв само на книга. Поне за Боби Михайлов това, което ще се случи утре в зала 3 на НДК, не е конгрес в смисъла нов избор, а вот на доверие, както той сам си го онаслови. Но футболът е доста зле във всички отношения и дали вярната дума е вот или промяна ще кажат делегатите утре. А и тв вариантът на "Вот на доверие" с един доста печен играч като "Мистър Панорама" стоеше на екран, но не впечатляваше. И отиде в историята.

В същата тази история, която още помни как предшественикът на сегашния президент обърна вота на цял конгрес, само че на ФИФА, и спаси поста на разтреперилия се Сеп Блатер. Същият този президент въртеше и сучеше, но по време на неговото управление България взе участие и на Европейско, и на Световно, а клубните ни отбори участваха в евротурните не само до първи предварителен кръг. Пък и шампионите ни бяха четири различни отбора от всички краища на България. Да не говорим, че скандали като "Рефергейт" и изхвърлянето на шампиона от Европа бяха немислими. Но един е Иван Славков и Батето е неговият прякор.

Досега управлението на четвъртите в света беше малка стъпка назад и огромен скок надолу. Веднага щом бъде преизбран, Боби трябва да започне да се изкачва с малки стъпки, но напред. Може би на първо време трябва да оплете в мрежата балканските си колеги. Няма как да не знае имената и фамилиите им, но по-важното е има ли им телефоните в своя и дали те ще му вдигнат? И ако не знае какво да им каже, като ги чуе, ето му жокер.

Така или иначе футболната пролет по нашите ширини се изпразни от абсолютно всякакво клубно съдържание. Трябва ли ние, балканците да стоим и дремем и футболистите от първенствата ни да пълнят касичките на кабелните оператори и да гледат своите западни колеги само по телевизора? Защо при това положение да няма един общ балкански футболен турнир за отборите от нашата черга? Защо не сме чули за нито една балканската или източно европейска футболна среща по належащите футболни проблеми? Боби, чакаме отговора ти през следващите четири години. Дано го дочакаме.