Преди две седмици си позволих да бъда максимално откровен, прибавих малко факти за псевдопрестижните квартали край Околовръсното плюс няколко донякъде остроумни сравнения и творчеството на гениалния хер Фриденсрайх Хундертвасер за вкус. В крайна сметка ви сервирах ордьовъра на панихидата за красива София. Сега е време и за основното ястие.

След като в столицата ни се оформиха няколко квартала, които се превърнаха в символ на финансовия успех на едрия, средния и със сигурност сивия бизнес, стана очевидна липсата на финансовото сърце на всяка столица – така познатото и разпознаваемо навсякъде по света Сити. Със слухове, с претенции и различни публикации софийското Сити бе размятано по дължината на бул. "Тодор Александров", след което стигна до Кремиковци, появи се за малко на "Цариградско" и в "Захарна фабрика", като за финал дори удари Камбаните. Така ги удари, че още кънтят и питат за още. Горе в Бизнеспарка, ако успееш да паркираш към 11, получаваш директно орден за храброст.

Въпреки всичките прогнози Ситито ни продължава да си остава мираж. Финансовата Мека, която всички юпита очакват с трепет, все още е далечна мечта също като първия софийски небостъргач. Не че държавата на туризма и киселото мляко има кой знае каква нужда от Сити. Все пак би било добре офисите на големите фирми да не са разпръснати като едър капитал по офшорки.

Но всяко Сити има нужда от три чудеса на цивилизацията, които са химери за София. Първото е много, ама мно-о-о-го паркоместа – надземни и подземни. После идва идеалният градски транспорт – надземен, въздушен или подземен, но задължително релсов. И накрая не бива да забравяме и качествена ърбан архитектура.

Сити може и да нямаме, но имаме идеален център на София, в който квадратният метър струва колкото 5-годишните доходи на средностатистически пенсионер. Дето се вика центърът може да е грозен, но затова пък е скъп. В крайна сметка няма как да е иначе, щом лицето му е оформено от американците, англичаните, руснаците и преходът. Американците и англичаните са се погрижили да срутят 80% от красивите сгради по време на бомбардировките, отнемайки на София чарът, който имат старите квартали на Пловдив, Русе или Търново. На разчистените терени се е развихрила болната сталинистка естетика и се е чифтосала с бригадирския плам на бабите и дядовците ни. Резултатът е депресиращо комунален. Прибавете към тази архитектурна какофония и сградите тип "бизнесцентър", които напористи предприемачи нацвъкаха, където им падне. Добавете безбройните магазини и учудващо безумните им реклами, табели и витрини, изписани на всякакви езици, все едно сме Вавилон, а не София.

Всъщност къде ни е центърът? Горкият с годините пълзеше в различни посоки - от Лъвов мост се изтегли към братовчед му с орлите. После центърът се центрира или по-скоро го центриха около НДК. Все пак не може да се отрече реставрационният архитектурен порив, който се надигна преди няколко години благодарение на няколко европейски милиона. Но както става с всичко родно, направено с европейски кеш - нищо не стана. Красивите сгради са рядкост, тридесет градуса вляво и зърваш нещо схлупено и залупено. Разходка по "Мария Луиза" ще ви срещне с представители на десетина етноса, но не и с запазена фасада.

Следващата седмица да се готвят за архитектурен анализ и панелните чудеса с нежни имена.