Събитието събра представители на местната власт и големия бизнес в имотите, за да обсъждат развитието на градовете Букурещ, София и Белград и пазарите на недвижима собственост в тях.

От него стана ясно още, че те изпитват сходни проблеми, но и че имат идеи за разрешаването им. И ако Букурещ в момента е най-големият и най-динамичният балкански пазар, в София се подготвят поне десет инвестиционни инициативи, които ще променят облика на града, ползвайки се с подкрепата на местната власт. Инвеститорите обаче вече гледат и към сръбската столица, където конституционната реформа и приватизацията на строителната земя се очаква да отворят вратата за големите европейски компании в сектора.

"Реално София, Букурещ и Белград са съперници. Това са три града, които желаят да привлекат максимален брой инвеститори. Откъде ще ги вземат? От съседа, защото регионът е един", коментира главният архитект на българската столица Петър Диков. Но добави, че има и сериозно поле за сътрудничество: "Първо, имаме какво да си кажем, второ, проблемите са подобни, трето - недопустимо е в началото на XXI век нашите три града да са свързани с треторазрядни пътища."

Диков иска да последва примера на Белград, където високите такси за строителни разрешения са едно от основните пера в бюджета на града, а от него после се финансира изграждането на инфраструктурата.

Тя е проблем не само за България. Потвърдиха го думите на един от най-големите предприемачи в румънската столица.

"По отношение на "Баняса" не мисля, че имаше някаква реална концепция от гледна точка на властите за това, което ще правим. Казахме им: "До пет години ще построим търговски център. Ще възникне трафик от 20 хил. коли по този път. Постройте магистрала!" Никакъв отговор", казва Майкъл Лойд, главен изпълнителен директор на "ТриНейшън", компания, която разработва сателитно селище с търговски парк и шопинг мол, бизнес парк и хиляди жилища върху близо 2210 декара в северната част на Букурещ.

"Най-обезпокоителен от гледна точка на предприемача е фактът, че всички грешки в градовете от Централна и Източна Европа са били правени в други градове преди това. Така че, ако техните кметове се срещнат, за да обсъдят своя опит и политика, тези проблеми могат просто да бъдат прескочени", смята Лойд.

А те стават все по-важни на фона на мащабното развитие, през което ще преминат балканските столици. По оценки на международната консултантска компания Colliers International наличните офис и търговски площи ще се удвоят и утроят в трите пазара за не повече от три години.

"Пазарите на офиси и офис строителството се върнаха", каза изпълнителният директор на българския офис на Colliers International Атанас Гаров. Както в България, така и в Сърбия и Румъния миналата година има увеличение на предлагането, но и намаляваща незаетост, която подкрепя нарастването на наемите. До известна степен това се дължи на навлизането на чуждестранни компании, които изнасят административни дейности, за да се възползват от по-ниските разходи за труд и цени на услугите в тези страни.

"Виждаме значителна активност от страна на бизнес аутсорсинг компании… Има голямо търсене спрямо съществуващите площи", каза Джони Дънфорд, регионален бизнес мениджър в международната консултантска компания Ди Ти Зет (DTZ).

"Търсенето е първо от местни компании, после от мултинационални за аутсорсинг, след това от телекомите и фармацевтичните фирми", обобщи Майкъл Лойд. Според него растежът е стимулиран и от цикъла на икономиката: увеличаването на сектора на услугите, който продава "невидими" и нематериални продукти, води след себе си нуждата от повече и от по-престижни офиси.

Заради характера на балканския пазар той смята, че Букурещ, София и Белград в бъдеще ще се състезават в това да бъдат регионални центрове за тези бизнеси.

Втора вълна от молове идва на пазара в България, Румъния и Сърбия, като в следващите 3-4 години ще бъдат построени търговски центрове със 710 хиляди кв.м обща наемна площ.

Само в Белград се очакват пет международни шопинг центъра в следващите 3-4 години. "След Белград (предприемачите) ще тръгнат и към малките градове", коментира Горан Куриджа, управител на консултантската фирма "И Еф Джи пропърти сървисис" (EFG Property Services) в сръбската столица.

По този път вече минават както Румъния, така и България. "Има 8-9 града извън София, които могат да подкрепят строителството на молове, разбира се, не с мащабите на София и Варна", коментира Давид Давидов, мениджър "Ключови клиенти" в българския офис на Colliers.

"Балканите са една доста атрактивна за инвестиции дестинация. Въпреки бързото развитие на пазара в България, Румъния и Сърбия все още има сектори, които тепърва ще прогресират. Такъв е сегментът с индустриални и логистични площи", казва Мартин Кар, един от създателите на централноевропейската инвестиционна компания "Пинакъл" (Pinnacle), която строи бизнес сгради.

Задочно с него се съгласява Отис Спенсър, който управлява на европейските инвестиции на чикагския фонд мениджър "Хайтман" (Heitman): "Хората трябва да живеят някъде, трябва да се снабдяват с различни продукти. Където са хората, там е и търговията. Търговецът на дребно се нуждае от доставки. Ползвателите на офиси също се нуждаят от зареждане от някакъв вид. Така че какъв е свързващият фактор? Логистиката и дистрибуцията."

Цените на жилищата и в трите държави растат под натиска на растящото търсене. В Румъния това става с такава скорост, че Отис Спенсър от "Хайтман" коментира, че нямало смисъл да се продава на зелено, защото предприемачът би спечелил повече, ако ги държи до края на строителството.

Средната цена на апартаментите в Букурещ е около 1200 евро на квадратен метър, с около 50% по-висока от софийските и приблизително колкото белградските (1000 - 1500 евро).