Дали завършилото в неделя европейско първенство е най-силното в историята с 16 участници винаги ще бъде дискусионен въпрос. Оценките дали отборите са били равностойни, дали мачовете са били напрегнати, дали участниците са били достатъчно силни, или пък качеството на футбола е по-високо отпреди ще са различни. Винаги ще се намерят мнения в едната или другата посока. Но едва ли има две мнения по един въпрос - Испания заслужаваше да бъде европейски шампион и успехът й е най-добрата рекламата за футбола, която ще има влияние върху цялостното състояние на играта през следващите поне две години, а може би дори четири.

Спомнете си какво беше усещането, когато през 2004 г. Гърция стигна до европейската титла. Освен че този успех разби всички прогнози на специалистите и показа, че невъзможни неща няма, отборът на Ото Рехагел даде една доста мрачна насока за развитието на футбола. Гърците показаха, че шампион се става не чрез атаката, не чрез демонстрацията на технически качества, а чрез умението да се защитаваш по груб и безкомпромисен начин в името на резултата.

Сега, четири години по-късно, футболът се насочва в една по-правилна посока, защото показа, че талантливият и нападателен футбол има шанс. Той не може да се реализира, ако не бъде подкрепен с умна и постоянна игра или без стабилната защита. Но може да има облик, който се харесва на запалянковците и който печели фенове за футбола. От едната страна стои чистата статистика - получени и реализирани голове, но от другата е емоционалното впечатление от представянето на терена.

Испанците безусловно бяха най-добри по всички показатели и това има огромно значение, когато искаш да станеш шампион. "Фурия роха" е отборът с най-малко допуснати голове - едва три, като в етапа на елиминациите в статистиката стои цифрата нула. За разлика от тях всички останали състави имаха колебания в играта си в отбрана. Вероятно само италианците разчитаха, че могат с отлична защита да стигнат до финала, но този път нямаха късмета при изпълнението на дузпите.

Само един факт е достатъчен, за да отличи представянето на двата финалиста на Евро 2008. За целия двубой с Германия испанците са допуснали едва четири удара към вратата си, а само един е бил точен и той е дошъл през първото полувреме. Това показва изключителната стабилност не само на испанската защита, а на цялата концепция за представянето в отбрана. Тук не става въпрос за създадени възможности или напрежение пред наказателното поле. Това е показател, че в дори по-напрегнатото второ полувреме Испания въобще не е дала шанс на противника да обстрелва точно вратата. И въпреки това никой не нарича стила на отбора на Луис Арагонес "катеначо".

През годините сме свикнали да определяне испанците като отбор, който е обречен да отпада на ј-финалите. Но рано или късно футболната философия на тази страна нямаше начин да не донесе успех. През годините Испания винаги е била сред най-силните нации на юношеско и младежко ниво. Някои от играчите на Луис Арагонес все още биха могли да бъдат част от формацията до 21 години. Те вече са печелили редица трофеи с фланелката на Испания и просто трябваше да дойде моментът, в който да трансформират този юношески опит в резултати при мъжете.

Испания беше вторият най-млад отбор на турнира след Русия, което опровергава някои закостенели теории, че опитът решава титлите. Оказа се, че не това е причината. Тя не може да бъде търсена и в едно друго оправдание - лидерът. Испания е отбор без лидер в класическия смисъл на думата. Там няма играч като Михаел Балак или дори ветерана Раул Гонсалес. В този състав Арагонес може да сменя всеки играч по всяко време без притеснения, че ще наруши звездния му статут или психическия комфорт на титуляр.

Едно от най-важните качества на шампиона, както го отчита и Анди Роксбърг, е желанието да играе така, както може и знае. Тимът не се нагодява към модата на деня, не се опитва да прилага непонятни и несвойствени схеми в името на това да спечели турнира. Испанците играят по един и същ начин от самото начало до последния сигнал. Да, разбира се, понякога с повече предпазливост, друг път с по-видима агресия в нападение. Но винаги с желанието да притежават топката, да я обработват елегантно и да комбинират с нея.

Към края на финалния мач на десния фланг се откри свободно пространство за контраатака. Испанците обаче изчакаха да се подредят, за да изработят една от своите класически комбинации в триъгълник. В този момент кореспондентите на германското списание "Кикер" вдигнаха ръце - от една страна, от възхита от ясната комбинационна концепция в тима на Арагонес и, от друга, от неумението на германската отбрана да противодейства на развиващите се по очевидна схема атаки.

Естествено, когато искаш да спечелиш един толкова дълъг турнир, трябва да знаеш как да разпределиш силите си равномерно и едва ли на първенството в Австрия и Швейцария имаше по-добър отбор в това отношение. Историята показва, че имаш по-голям шанс да стигнеш до купата, ако започнеш тромаво и трудно участието и набираш скорост до края на първенството. Че не е полезно да спечелиш и трите си мача от груповата фаза. Оказва се, че има смисъл, стига да можеш да поддържаш равномерното темпо.

Кой от останалите съперници успя да направи шест поредни почти еднакво силни срещи? Германия изигра едва два двубоя на ниво - първия срещу Полша и четвъртия срещу Португалия. Русия направи само два силни мача - последния в групата срещу Швеция и след това срещу Холандия на ј-финалите. Турците във всеки от своите двубои бяха на ръба на отпадането, като редуваха слаби първи полувремена със силни втори. Но няма такъв състав, който да знаеше от началото до края в какво темпо ще изиграе мача и това темпо да се поддържа безупречно.

Когато накрая се погледне статистиката за отбелязаните голове - това е най-силното доказателство за заслугата на Испания към европейския футбол. Отборът показваше, че знае как да се брани, как да притежава топката, но най-важното - с мисълта как да атакува и да печели чрез отбелязването на голове. Ето това прави този отбор толкова привлекателен и толкова значим. Gracias!