Газовият шамар завари Балканите неподготвени и демонстрира за пореден път липсата на каквато й да било друга енергийна алтернатива освен руската. Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина се оказаха в драматичната ситуация без хранилища, с резерви за броени дни и без възможност за бързо пренасочване към други източници или снабдители. Така в разгара на една от най-студените зими за региона над 70 000 домакинства в Сараево изстинаха броени часове след като Русия завъртя кранчето.

В Сърбия бяха засегнати 120 000 домакинства, а в Хърватия газовата компания изключи поголовно магазини, офиси, фирми и малки и големи бизнеси, за да осигури поне отоплението на хората. Националният телеком изпрати служителите си да работят от къщи, стотици фризьорски, фитнес салони и пр. пуснаха кепенците, а молове и магазини се опитваха да функционират в условията на минусови температури

Спасително в разгара на кризата се намери Унгария и нейната компания MOL, която в комбинация с E.ON Ruhrgas намери временна алтернатива и пусна още в неделя 4.7 млн. куб.м газ в Сърбия, 1.5 млн. куб.м в Босна и 1 млн куб.м в Хърватия през Австрия. Според предварителните мрачни сценарии без тази "газова инжекция" в понеделник Босна беше пред обявяване на извънредно положение, защото се оказа не само без газови резерви, но и с мазут и други енергийни източници за не повече от 5 дни.

Босна и Херцеговина обаче не смеят да са особено шумни в критиките към Русия и да следват линията на международните коментари за енергийния тероризъм. Всяко обещание за възстановяване на снабдяването с газ е и без друго прекалено добра новина за Сараево, което е затънало в дългове към Москва. Държавата дължи повече от 104 млн. долара на Русия за досегашните газови доставки и затова е повече благодарна, че има шансове те да се възстановят, отколкото критична, че са прекратени в хода на общата криза.

Хърватия обаче няма подобни проблеми, а губи стотици милиони поради затварянето на кранчето и спирането на индустрията. Поради това държавният връх започна да размишлява активно как да си осигури алтернатива, и то не в краткосрочен план, а в една стабилна перспектива. Президентът Стипе Месич припомни, че от години разговаря с емира на Катар за изграждането на терминал и доставката на катарски газ, а премиерът Иво Санадер потвърди, че не става дума за политически спекулации, а за сериозни планове.

Всъщност Хърватия е изправена дори пред избор - дали да започне изграждането на 1 или 2 терминала - единият от които с партньори в консорциум "Адрия" в Омишал на остров Крък, а другият - на пристанището Плоче, близо до Дубровник.

От втория проект вече е заинтересувана и Босна, която би искала да се включи дори като партньор в изграждането. Членът на босненското председателство Харис Силайджич дори обясни, че има лични приятелски връзки с емира на Катар и би ги използвал за подобен стратегически проект. Те вероятно ще бъдат употребени още тази пролет, защото емирът се очаква на държавно посещение в Загреб, което несъмнено ще започне и завърши с газовата тема.