Пламен Константинов: Имам име и трябваше да го запазя чисто
В неделя в 11.07 часа китайско време капитанът на националния отбор по волейбол Пламен Константинов влезе в българския блок в олимпийското село. Така дългоочакваното му завръщане в Пекин стана факт. Той говори подробно за ситуацията около неговото изчезване, тестовете, които е правил в София, и отношенията с ръководството на федерацията.
Какви са последните новини?
- В София ми направиха изследвания на кръв и слюнка. Имам завишено ниво на кортизол. Той се произвежда от някаква жлеза.
Има ли връзка с тестостерона?
- Високите стойности на кортизола може да влияят на останалите показатели. Казаха ми, че ако има внесен отвън тестостерон, няма вариант кортизолът да е толкова висок. В научните среди няма подобен описан случай. Нормалните рамки на кортизола са от три до десет, докато при мен е 17. Убеждават ме, че ако има външен тестостерон, е невъзможно стойността на кортизола да е такава. Той би следвало да бъде потиснат от външния тестостерон.
А защо кортизолът ти е толкова висок?
- Особеност на работата на въпросната жлеза. Сега нося епикриза точно за тези изследвания.
Разполагаш ли с протокол, че пробата ти за допинг е отрицателна?
- Мисля, че той трябва да е донесен от Станислав Николов (изпълнителния директор на БФВ). На мен не ми дават документи, а ги пращат във федерацията.
Какви са стойностите на тестостерона?
- Не съм съвсем сигурен, но е около 3.20. Не съм виждал самия протокол.
Имал ли си предишни проблеми при проверки?
- Не са ме тествали през последната година. Допреди разрешеното ниво на тестостерон беше шест. Дори и да съм имал завишения, никой не ме е закачал, защото стойностите са били в границите на допустимото. Сега границата е четири. Аз нямам завишена, а гранична стойност. Това значи, че има вариант и за грешка при изследванията. Може да бъде назначена допълнителна проверка. Приема се, че е възможно да има отклонение. Прави се втори тест, който е изотопен. За пет дни трябваше да се обучавам в цяла научна област. Най-големият проблем е, че самите ние не сме запознати как стоят нещата. В такива ситуации никой не знае какво да прави.
Един от най-обсъжданите въпроси е дали заедно с треньора и ръководството на федерацията сте взели решението да не играеш и да отпътуваш от Пекин?
- Знам, че по този въпрос има спекулации. Обсъдиха се всички варианти, след като отказаха да ми направят проба в олимпийското село. Аз държах да се информира началникът на антидопинговата комисия към ФИВБ. Затова отидох в залата, намерих го и му казах: "Искам да разбера за какво става въпрос." Защото винаги има опасност да попаднеш на някаква хранителна добавка и да изгърмиш. С вина, без вина - не те питат. Аз съм убеден, че съм чист и нищо не съм взимал. Въпреки това съществува риск и аз го поех. Исках направлението за теста да дойде от ФИВБ. Шефът на комисията, която е германец, разговаря с някого от МОК. Пратиха ме, разписах се, закачиха ми картонче за проба. Пет минути преди пробата се обади началникът на Медицинската комисия на МОК - Виктор Шамаш, и забрани. Аз поисках да говоря лично с него, чухме се по телефона. Обясних му, че става въпрос за отбор. Не съм спринтьор на 100 метра, за да изгоря само аз. Не мога да закопая отбора. Исках да се тествам, за да реша какво да правя. Той ми отговори, че не може, защото било в разрез с правилата. После германецът ми обясни, че нямам шансове да ме тестват в Пекин. Има вариант да пратя пробата някъде другаде, обаче е сложно - трябва специален куриер, да те тества допинг ченге и т.н. Не се знае колко време ще отнеме. Не може просто да се обадиш по телефона и да кажеш: "Аз съм тоя и тоя, искам да ме проверите". Не се знае кога ще излезе пробата - след 20 дни, след месец. Особено сега, покрай олимпиадата, в тези лаборатории си има ред и не се допуска прескачане. Де факто свършваше всичко. Последното решение на ръководството гласеше, че ми дават две опции - или гледаш олимпиадата като зрител, или се спасяваш и отиваш да доказваш. В този смисъл може да се каже, че решението е общо, тоест и мое.
Президентът на федерацията Данчо Лазаров каза, че си с положителна допинг проба и че нашата комисия е направила услуга, като я е скрила.
- Не съм разговарял с никого, не съм коментирал пред медиите. Не бива да го правиш, когато не си запознат с детайлите. Не съм слушал това изказване, но знам за него.
Колко проби даде, къде и оповестени ли са резултатите?
- Пробите са две. Това е. Останалото са консултации.
Къде са правени?
- В България. Ако можех всеки ден да се проверявам, нямаше да се прибирам в София.
Данчо Лазаров говори за проба в Корея.
- Това са недоуточнени и неразбрани неща. Как може да се даде проба в Корея? Там исках да бъда тестван и ако беше възможно, щях да го направя. Иначе защо да си слагам главата в торбата? Обиколихме какви ли не корейски болници, включително университетски с най-добрата техника.
Вярно ли е, че федерацията не ти е издала четири дни разрешение да се тестваш?
- Истината е, че федерацията трябва да поиска пробата. Проблемите са по-други. Ако бяхме направили по-рано проби, щяхме да имаме време. Дойде неяснотата в последния момент преди да дойдем тук. Проблемът е, че има толкова проблеми в България с допинг и хранителни добавки. Оня ден разговарях с Юли Карабиберов. От 100 марки хранителни добавки 95 са с лъжливо описание. Фирмите не доописват някои препарати.
Не беше в твоя стил да изчезнеш по този начин. Защо го направи?
- Най-лесно ми беше да се контузя. Има и такава опция - контузва се и изчезва. Аз отказах тази опция лично. Няма да куцам и да се хващам за това и онова и да правя циркове пред хората. Реших да си сложа за стотен път главата в торбата, но да излезе истината наяве.
Беше ясно, че след като не се появяваш на първия мач, ще започнат да се задават въпроси. Когато се консултирахте с ръководството, не се ли сетихте, че трябва да се излезе с едно разумно обяснение?
- Имаше коментари за различни варианти, но това, което предложих аз и с което се съгласи Мартин, е, че е по-добре да не кажеш точно нещата, отколкото да лъжем хората. Възможностите бяха две - да излъжем, да си измислим, да се хвана за кръста, което е най-простото. Тогава всички щяха да бъдат доволни, но щяхме да излъжем. Аз предпочитах да не се лъже.
Не беше ли възможно вместо три дни по-късно да се обяснява историята, някой да излезе и да я каже веднага?
- Трябваше да се запази спокойствие.
Но се получи истерия.
- Цялата истерия се получи по други причини. Аз в момента знам, че решението ми е било правилно и съм категоричен.
Решението е било да не се казва цялата истина, но все пак истината, така ли да разбирам?
- Да бъде истината, поне да не се лъже. Аз мисля, че е по-добре да е спестена истина, отколкото да излъжеш.
Можеш ли да изразиш с думи това, което ти мина през главата през този период?
- Няма как да ти го опиша и обясня. Не съм плакал с крокодилски сълзи и не съм се тръшкал. Не съм толкова лабилен характер. Все пак трябва да имаш характер за някои неща и да запазиш колкото е възможно някакво спокойствие и да разсъждаваш трезво. Аз имам само едно нещо - моето име, и трябва да направя всичко възможно, за да го запазя чисто.
В какво състояние си, освен че си изморен?
- Добър въпрос, аз също си го задавам. Един от най-добрите. Нямам представа.
При това положение ще играеш ли с Венецуела?
- Още не съм се виждал с ръководителите и не са ми казали какво да правя. Мисля, че да.
Ще участваш ли в тренировката?
- Разбира се. Трябва да пипна този уред.
След олимпиадата има ли нещо, което ще имаш да кажеш?
- Аз не искам да се изказвам неподготвен. Имам много впечатления.
Случаят затворен ли е, или е отворен все още?
- Отворен е. Защото много пъти разбираш допълнителни неща. Първо не е моментът сега да се говори. Не знам дали съм прав и може да кажа неща, които не са истина, и да падне вината върху хора, които не са виновни.