Дългогодишната борба за надмощие в спорта между САЩ и Русия (преди това СССР) вече принадлежи на миналото заради новия силен играч на световната сцена. Китай спечели надпреварата по медали и като отбор открадна славата, която иначе принадлежи на двете големи звезди на олимпийските игри в Пекин - плувеца Майкъл Фелпс и спринтьора Юсейн Болт.

Китайските спортисти спечелиха 51 златни, 21 сребърни и 28 бронзови медала и оставиха американците на втора позиция с едва 36 титли. Русия запази третото място с 23 златни медала. Американците отказват да се признаят за победени, защото тяхната теория на изчисляване на броя на спечелени отличия отчита общия брой на медалите. По този показател САЩ имат предимство от 110 срещу точно 100 медала за Китай, но това променя малко картината на новото съотношение на силите.

Домакините спечелиха медали във всевъзможни спортове, някои от които никога не са влизали в графата "традиционни" за китайския спорт, като например ветроходство, бокс или кану-каяк. В някои спортове бяха безспорната доминираща сила - в спортната гимнастика взеха девет златни медала, осем от общо 14 във вдигането на тежести, седем от осем възможни в скоковете във вода и пет в спортната стрелба. Китай спечели всичките четири златни медала в тениса на маса.

Президентът на Международния олимпийски комитет Жак Рох се изказа положително за наличието на силни отбори на домакините, защото така се вдига интересът към състезанията. Никога обаче, когато игрите са се провеждали в неутрална от САЩ и Русия държава, домакините не са били толкова силни. На олимпийските игри в Атина китайците спечелиха 32 титли и общо 63 медала, а сега увеличението на успеваемостта е с близо 1/3. Те спечелиха поне по един медал в 25 общо 28 спорта.

Домакинският фактор е само една от причините за този успех, за който Китай се подготвяше усърдно отдавна. В страната е развита много строга система за подбор на елитни състезатели още от ранна детска възраст, след което в продължение на години бъдещите олимпийци тренират централизирано по съветската система. В страната функционират 3000 спортни училища, а елитът се подготвя в осем специализирани национални бази. Домакините твърдят, че резултатите им се дължат на научния подход, но според Рох причината се крие в огромната човешка маса и възможност да се селектират най-подходящите деца за всеки отделен спорт.

Въпреки грандиозния успех малцина от китайските герои, както ги наричат у дома, ще бъдат запомнени в световен мащаб. Най-впечатляващ ще остане моментът с отказа на най-голямата звезда на китайския спорт Лю Сян да защитава титлата си на 110 метра с препятствия. Той беше най-голямата надежда в атлетиката - основополагащ спорт, в който Китай няма нито една титла. Същото важи и за колективните спортове. Повечето шампиони се загубиха в огромната армия от медалисти.

Докато домакините се радват на колективната слава, индивидуалната ще бъде за един американец и един състезател от Ямайка. Плувецът Майкъл Фелпс влезе историята като първия спортист, който е спечелил осем златни медала в рамките на една олимпиада, с което подобри 36-годишния рекорд на сънародника си Марк Шпиц. Той стана и спортистът с най-много златни медали от олимпийски игри - общо 14.

Единствената му по-сериозна конкуренция на полето на световната слава се казва Юсейн Болт. 22-годишният атлет промени представите за човешките възможности в спринтовите дистанции и участва в поставянето на три световни рекорда - два индивидуални на 100 и 200 метра, и един в щафетата на 4 по 100 метра.

Освен като спортна сила Китай имаше възможност да се покаже пред света. Домакините успяха да заличат негативните емоции покрай обиколката с олимпийския огън и да организират безупречно олимпийските игри. Политическият и спортният елит, както и над 20 хиляди журналисти успяха да видят организационните умения на китайците, запомнящите се спортни съоръжения, впечатляващия ентусиазъм на зрителите и забележителната всеотдайност на доброволци и организатори. След края на игрите отношението към китайския спорт и Китай като държава вече ще е друго.