Напукана мазилка, четири прожектора, дванадесет различни фотьойла (един от които с десен на паунови пера), няколко разхвърляни разклонителя - в такава творческа обстановка група творчески мозъци седнаха в края на миналата седмица, за да обсъдят състоянието на рекламната индустрия в България.

Третата дискусия от поредицата "Chivas 12 стола" имаше за цел да събере шестима опитни рекламисти и шестима амбициозни младежи в рицарски двубой на тема реклама. Вместо сблъсък обаче срещата се превърна в сладкодумна джентълменска дискусия, а участниците намериха общи мнения и допирни точки по почти всички повдигнати проблеми.

Криза-оптимизация-криза-оптимизация-криза е фоновата музика, с която агенциите и всички, интересуващи се от реклама съвсем привикнаха през последните три години. На дискусията обаче рекламистите показаха, че съществува и по-ведра гледна точка. Според Велина Мавродинова, творчески директор на студио "Ентусиазъм", нивата на натоварване в нейната агенция в момента са същите като през 2008 г. Може би преговорите за бюджети отнемат по-дълго време, но работата не е по-малко, разказа тя.

Дванадесетимата участници бързо се впуснаха в разговор за смисъла и източниците на мотивация в тяхната работа. Бизнес ли е рекламата или израз на творческо вдъхновение е традиционна дискусия в тези среди. Как обаче оценяват рекламната продукция в България професионалистите и следящите местния пазар?

Според Ненад Лозович рекламата е бизнес като всеки друг и целта й е да генерира приходи. Неговото мнение беше подкрепено и от творческия директор на Saatchi & Saatchi Владимир Цонков. Ако един продукт отговаря на конкретна пазарна нужда, няма никаква причина той да не се рекламира, сподели мнението си той. Макар че модераторът Мартин Заимов се опита да го провокира с въпроса "Дори да не вярвате в продукта?" отговорът беше делови - "Да, трябва да сме професионалисти."

За творческия директор на McCann Erickson Sofia Иван Киров обаче е важно рекламните агенции да спазват определен праг на добрия вкус, независимо че крайната цел е печалбата. Той определи функцията на медиите като коректор и "пазител добрия вкус", а младите участници в дискусията допълниха, че тази функция всъщност трябва да бъде най-вече на обществото. В България нито едните, нито другите се справят успешно с тази роля, беше споделеното от всички участници заключение.

Разговорът не подмина и традиционната тема за посредствеността както в рекламата, така и във всеки български продукт. За режисьора Стоян Радев тази обстановка е пречка: "Аз като творец страдам заради пропуснатите възможности да направим нещо наистина качествено", коментира той. Иван Киров от McCann Erickson Sofia обаче го провокира с далеч по-позитивен поглед върху ролята на посредствеността в българската реклама. "Това, което ни крепи тук, е, че винаги сме на една крачка от наистина добрия продукт", предложи той.

Въпреки веселия тон на разговора, в който се случваше, темата е много сериозна. Проблемите са реални и водят до изключително изкривената ситуация, в която на агенциите им е почти невъзможно да работят с един от най-големите рекламодатели в България - самата държава. Неадекватно написани задания, конкурси за частични дейности - например отпечатването на постери или заснемането на видеоклип, липсата на разбиране и търсене на цялостни комуникационни стратегии - заради тези проблеми за рекламните агенции е трудно да си представят държавата в ролята на потенциален свой клиент.

Почти приятелският разговор между рекламистите и амбициозните младежи в приятна обстановка съвсем не означава, че българската рекламна индустрия е в цветущо здраве. Изглежда, обемът на работа отново се покачва. Изглежда, рекламистите имат реална оценка за влиянието на кризата, качеството на българските рекламни продукти и насоките, в които трябва да се развиват.

Но дванадесет гласа се съгласиха, че има нужда от по-добра комуникация между клиенти и агенции, комуникация между самите играчи в индустрията, комуникация с младите хора, които искат да се реализират в тази сфера. Има и един огромен тромав господин с пълни джобове (образ на държавата), за когото е особено важно да започне да комуникира правилно с рекламната индустрия и който обаче заеква на първите букви от азбуката.