Журналистика на ръба на оцеляването

"Журналистика значи да публикуваш това, което някой друг не иска да бъде публикувано: всичко останало е връзки с обществеността", казва журналистът и писател Джордж Оруел преди повече от половин век. Бърз преглед на мненията на читателите обаче обрисува далеч по-различно разбиране за функцията на медиите днес. Изглежда, аудиторията вижда журналистите все повече като слуги на политически и бизнес интереси и все по-малко като бранители на обективността, етиката и работата в интерес на обществото.
Защо има разминаване между идеала за професията и мнението на читателите? Къде е проблемът - в бизнес модела, в медиите или в самите журналисти? Какво трябва да се случи, за да се върне доверието на аудиторията? Шестима опитни журналисти и редактори ще се срещнат с шестима амбициозни млади хора, за да обсъдят тези теми. Кръглата маса на тема "Журналистика" е част от поредицата "Chivas 12 стола" и ще се проведе на 5 юли. Изводите на участниците в дискусията пък ще бъдат обобщени в манифест, който ще бъде публикуван на www.chivas12.bg.
Между 27 юни и 3 юли читателите имаха възможност да изберат професионалистите, чието мнение искат да чуят. Така потребителите определиха в дискусията да се включат управляващия редактор на "Капитал" Алексей Лазаров, програмния директор на "Дарик радио" Константин Вълков, телевизионната водеща от БНТ Добрина Чешмеджиева, главния редактор на webcafe.bg Емилия Милчева, преподавателя във Факултета по журналистика и масова комуникация Орлин Спасов и журналиста и автор в сайта reduta.bg Стойко Тонев. Срещу тях ще се изправят шестима читатели с интерес в сферата на журналистиката.
Преди събитието dnevnik.bg се свърза с Емилия Милчева за кратък коментар по няколко въпроса, които ще бъдат обсъдени на кръглата маса.
Главният редактор на Webcafe.bg Емилия Милчева: Къде са новините, поставени в контекст?
Как се стигна до загубата на доверието на читателите в традиционните медии?
- Няма една причина за това. Традиционните медии, като пресата например, губят доверие и у нас, и в САЩ, и в Европа... Част от проблема вероятно е свързан и с факта, че станаха прекалено институционални, а гражданите стават все по-мнителни и недоверчиви към институциите. Но традиционните медии в България подцениха появата на конкурентите си в интернет и твърде дълго време се изживяваха като монополисти на пазара на информация. 20-и век отдавна свърши. Социалните медии разбиха този модел. Традиционните все повече заприличват на "ретранслатори" - дори не на информация, а на пропагандно-политически и пиарски послания. Къде са новините, поставени в контекст - желязно правило в BBC? Международните теми са изключително подценени в българските издания, които преливат, като бюст на фолк певица от местни скандали с кофти вкус. Никой в днешно време не може да бъде изненадан с новини, а погледнете колко безполезни и остарели пълнят страниците на пресата. Вместо да четем там уникални анализи, свежи репортажи, остроумни кратки коментари – изобщо в това би трябвало да е добавената стойност на вестника.
В развитите демокрации аудиторията на сериозните вестници е елитен кръг от хора, които имат добър материален ценз, висок образователен статус, а у нас? Ако се направи подобно проучване, ще покаже как преобладаващото мнозинство от читателите на български вестници имат противоположни характеристики.
Загубена или подменена е основната функция на професията - работата в интерес на обществото?
- Медиите са търговски дружества. Това не трябва да се забравя. Въпросът е да се намери "златното сечение" - добрият баланс между интересите на собствениците и оказването на обществен натиск чрез обективна журналистика. Според мен проблем в България е, че вместо "кучета стражи" - по израза на американския професор по журналистика Джей Роузън, медии стават част от отбора на властта, която и да е тя. За съжаление професията журналист у нас се профанизира и това също е свързано с профила на традиционните медии. Този въпрос всеки го решава сам за себе си – дали да е дръжка на микрофон или...
Как се отразява кризата на бизнес модела на медиите и как трябва да се променят те, за да оцелеят?
- Това е много сложен въпрос. Защото е свързан с подмяна на аудиторията, но преди това трябва да е ясно към каква точно аудитория се стремят. Тази, която пазарува от Lidl, или тази, която се интересува от нови енергийни напитки? Ако го направят прекалено бързо, ще изгубят традиционната си, а новата най-вероятно няма да е създадена. Може би трябва да започнат от сайтовете си, които не просто да са онлайн "израстък", а да създават нов продукт, като използват за основа хартиеното тяло. Но автоматичното пускане на материали от вестника в сайта не върши работа. Нужна е промяна на езика, темите, заглавията, лийдовете, ако щете... А това означава и специален екип.
Как влияят новите медии и възможността всеки читател сам да произвежда и публикува съдържание на традиционните медии? Как традиционните медии биха могли да използват "гражданската журналистика", за да си вършат работата по-добре?
- Разбъркват мозъците – и това не е никак малко на първо време. Но трябва да се пресява добре информацията, да се посочва източник поради опасността от манипулации. Помните ли случая с видеото в YouTube, където виждаме как президентът на Чехия Вацлав Клаус си прибира в джоба протоколната химикалка от подписването на някакъв документ с чилийския си колега? Ами случаят с руските пънкарки от Pussy Riot, за които се застъпиха от Faith No More – въпреки това те вероятно ще бъдат осъдени заради "хулиганската" си проява да нахлуят в храма "Василий Блажени" в Москва, крещейки: "Богородица, Путина прогони!" Традиционните медии, кучетата на властта, няма да информират за това. Но човек го открива в мрежата, после ги слуша или чете и си казва: "Охооо, премълчали сте. Значи са ви нахранили добре."
Идеята на проекта "12 стола" е да се фокусира върху такива бизнес сфери, които оказват влияние върху средата, в която живеем. И с общите усилия на заетите в нея да се стараят да я променят и правят по-добра за всички. Затова целта да бъдат събирани 12 човека около кръглите маси е да провокират дискусии, които да доведат до качествени промени в съответния бранш. В рамките на проекта вече се проведоха срещи на архитектите, IT специалистите и рекламистите, предстоят тези в сферата на журналистиката и изкуството. |