Тези, които очакват, че "Корабокрушенецът" на Робърт Земекис е поредната екранизация по романа на Даниел Дефо "Робинзон Крузо", ще бъдат изненадани. Вярно е, че сюжетът е сходен, но уж предсказуемите ходове са по-различни. Героят на Том Ханкс (номинация за "Оскар" за най-добра мъжка роля) като начало има показателна професия - той ръководи експресното доставяне на пратки до най-затънтените краища на света. Първи извод: когато попада на пустинния остров след самолетна катастрофа, става ясно, че дори в този свръхцивилизационен век още има територии без комуникации. Втори извод: заедно с повредения часовник и наводнения пейджър изхвърлените на брега пратки са с напълно ненужни за оцеляването вещи. Трети извод: но дори те могат да се пригодят за натуралистична употреба - видеолентата се превръща във въже, зъбците на зимните кънки - в нож и огледало, воалът на бална рокля - в рибарска мрежа.

Оттам нататък повечето акценти в "Корабокрушенецът" са поизместени. Оказва се, че нашето физическо тяло е твърде уязвимо за подобен пустинен живот и героят непрекъснато се наранява. Той така и не успява да си създаде уют и елементарни удобства - във всеки случай е по-назад от своя предшественик в усвояването на природата и оръдията на труда. А живите същества (куче или първобитен човек) са заменени от футболна топка - изрисуван господин Уилсън, за корабокрушенеца еквивалент на Петкан в общуването.

Проблемът на филма е в неспособността да отсее наистина оригиналното от скучното. Прекалено дълъг увод, стигащ чак до Москва. Тъпчене в описанията на острова за неща, които героят НЕ може да извърши. И накрая започва трета история - а какво се случва, когато се завърнеш? Но това си е тема за друг филм.

Испанският дебют на Мигел Сантесмасес "Жълтият извор" амбициозно смесва престъплението, романтиката и метафоричността. Двама объркани младежи се изправят срещу азиатската мафия в Мадрид. Тя е половин китайка, решена на всичко, за да разгадае мистериозното убийство на родителите си. Той е притеснителен, но крие тайни от миналото си. Всъщност те вървят един към друг през страховете, заплахите, смъртта и легендите. Режисьорът има желание да направи нещо повече от трилър, но се заплита в многозначителност от китайска митология, роднински и кланови взаимоотношения, завоалирани и явни прегрешения. Испанският вариант по американска схема се омотава в това да разказва сложно за прости неща вместо обратното.