Ангел Заберски мл.

- ОКтет

(Суингинг хол SHCD 001, февруари 2001)

джаз - биг-бенд

Още когато през юли 2000 г. новата формация за първи път излезе пред публика в софийския Суингинг хол, младият Заберски дискретно показа, че от самото начало е наясно какво иска да постигне. Така зад плахостта на почти нерепетираните парчета мощно ме заля надеждата за това, че най-накрая някой си е поставил висока цел и има амбицията да я преследва докрай. А за да накараш голяма група музиканти да постигнат необходимия синхрон и баланс, за да се впишат органично в стила на най-добрите американски образци на биг-бенда, е нужна много работа и сериозна дисциплина. Подобно поведение винаги дава резултати. Първият резултат дойде на последната Аполония, където групата на Ачо даде едно от малкото музикални представления на ниво. Октетът показа стегнатост и равностойност на музикантите, плод на усилени репетиции. Записването на диска е логичен завършек. Записът е направен в студио "Акустична версия", продуциран е от Христослав Галилеев (Гальо) и е повече от амбициозно начало за една нова издателска компания. Музикантите са Михаил Йосифов - тромпет, Цветан Троянски - тромбон, Петър Момчев -тенор саскофон, Борис Петров - алт саксофон, Ангел Заберски мл. - пиано, Шибил Бенев - китара, Димитър Шанов - бас, и Димитър Димитров - ударни.

От 11-те пиеси, всичките с изключение на една са композирани и аранжирани от Ангел Заберски мл. Първото впечатление от музиката е качеството на композициите, които е трудно да разпознаеш като "български". После идва удивлението от прецизните и многопластови аранжименти, изобилни рифове на брас-секцията в стил Канзас-Сити-суинг и големи амплитуди в динамиката. Самият Заберски заявява, че е търсил точно това - "Това не е български джаз, а американски, написан от българин." Традицията, в която е работил, е тази на аранжори като Бейзи, Куинси Джоунс от 50-те и 60-те, и на композитори като Бени Голсън. Ангел подчертава и любовта си към Пучини като образец за оркестрация.

В албума има пет "ъптемпо" парчета, които ще накарат краката и ръцете ви да подскачат сами. Останалите парчета са в спокойно темпо, силно напомнящо късния Бейзи. Летен мързел струи от трите боса-нови, в две от които доминира китарата на Шибил Бенев ("Защо толкова много боса? Обичам хубавата музика, в босата има много слънце, нищо че е комерсиална...)". Трудно ми е да предпочета едно парче пред друго, но все пак след десет прослушвания в главата ми продължават да звучат началното "Никога - никъде", прочувственият лиризъм на флюгелхорна на Мишо от "It's Showtime", лекотата, с която бендът изстрелва "Easy to Play" и трогателната прецизност на "Style".

Пиесите изненадват с такава слушаемост, каквото имат любимите ви джазстандарти. Те звучат "класически" и защото никой от музикантите не допуска компромис в работата си - свирят така, сякаш целият свят ги слуша. И резултатът: сякаш целият свят е слушал тези пиеси през последните 50 години. Това е един албум, който спокойно можете да сложите във фонотеката си в компанията на Бейзи и Куинси.

Trance Groove

Driving South

(Call It Anything/Дюкян Меломан 2000)

клубна музика - изи лисънинг хаус

Третата студийна продукция на Транс Груув демонстрира превъзходната форма на състава, който напълно заслужава своето име. Като се започне от високоскоростните танцови парчета като "Helsinki Snow / East Net" и "Lamborghini", през закачливото възраждане на диско манията във "Foxy Music", и се стигне до елегантните звукови пейзажи като "Westend" и мечтателните и сладострастни "Saudade", "Le Train" и "Les Zigarillos" - чудесно подбраните, изкусително суингиращи мелодии на Транс Груув имат опасно магическо въздействие. "Driving South" е първият изцяло студиен албум на групата (предишните два се базират на концертни записи, по-късно обработени в студио) и съдържа поредната уникална смесица от стилни клубни елементи, мощна динамика и ефирни фонове, превърнала се отдавна в синоним на Транс Груув. Разтърсващ и същевременно нежен, танцувален, но изплъзващ се от клишетата, албумът несъмнено представлява едно изключително отроче на съвременната музикална сцена. Стереотипно мислещите вероятно ще се запънат при старанията си да го класифицират. За останалия свят се препоръчва горещо - например, просто в категорията на "насладите".

Vieja Trova Santiaguera

The Best of Vieja Trova Santiaguera

(Nubenegra/Дюкян Меломан 2000)

уърлд мюзик - Куба

Виеха Трова Сантиагера са сред най-успешните групи, посветили се на традиционната кубинска музика. Тя се състои от петима членове със средна възраст 85 години В първия диск са събрани най-популярните сонес, болерос и гуарачас на групата от 1993 г. насам. Вторият диск съдържа някои неиздавани и демозаписи, както и откъси от концертни изпълнения, части от саундтрака на документалния филм за тях "Lagrimas Negras" ("Черни сълзи", нещо като "Буена Виста ...", само че без славата на Вендерс). Кутията с два диска се придружава от пълноцветна книга от 90 страници с текст на испански и английски, в която самите музиканти споделят гордо и със забележително чувство за хумор разбиранията си за двойните професии, с които преживяват десетилетия при режима на Кастро - като занаятчии и музиканти.

От песните им струи виталност, радост и слънчево кубинско настроение. Тези старчета умеят да се наслаждават на живота и успяват да придадат това усещане чрез песните си. За тях музиката е лекарство, което върши чудеса, вдига болни на крака и изцерява хроми и сакати....И никога не свършва, само се сменят музикантите и времената.

Pura Trova е изчерпателна документация на групата Виеха Трова Сантиагера в нейния оригинален състав - задължителна за всички, които обичат кубинската музика. Духът на Куба, но недокоснат от световната слава, такъв, какъвто е бил през последните 50 години.

Luis Delgado

Hechizo de Babilonia

(Nubenegra/Дюкян Меломан 2000)

етно - Испания, Мароко

Музиката в този албум Луис Делгадо посвещава на андалуските поетеси от ХІ и ХІІ век - онези вдъхновени жени, считани за основателки на страстните поетични форми Джарха или Моахаджа. Тия творби обикновено са анонимни, тъй като разкриват без свян най-скритите душевни и физически копнения на своите авторки - а това е твърде опасно през средновековието, когато властват мъжете, още повече в окупираните от маврите испански територии, подчинени на ислямския законов ред. Част от най-красивите сред тези страстни и бунтовни поеми сега са превърнати в музика от Луис Делгадо, който ги е аранжирал с грижлива прецизност, с помощта на автентични лютня, флейта и перкусии от ислямското културно наследство. Стиховете са изпети от превъзходни вокалистки като Мария дел Мар Боне, Мариам Хасан (известна с участието си в проекта Sahrauis) и Ерминиа Ухенел. Гласовете на тези жени и изпипаните композиции на Делгадо се сливат в любовна ласка и покоряват слушателя с "магията на Вавилон" (това е и заглавието на албума). Пищна, чувствена и изящна продукция.