Още от първите опити на братя Люмиер до днешните авангардни продукции силата на седмото изкуство е неизменна величина. Ако преди стотина години първите зрители са се разбягвали от непохватно скованите дървени пейки, разположени пред екрана-чаршаф,когато по него се е приближавал парен локомотив или автомобил и не са плащали нищо за това стряскащо и необяснимо удоволствие, днес финансовите постъпления в големите филмови компании се равняват на бюджета на собственото ни отечество за двадесетина години поред. Едва ли един от пионерите на киното, Дейвид Уорън Грифит, си е представял,че петдесетина години след собствената му смърт цената за производството само на един игрален филм ще е на стойността на всичките двеста, които е заснел през 20-те и 30-те години на миналия век. Или че само хонорарът на един актьор, като Харисън Форд например, ще бъде достатъчен да се закупи модерен военен самолет.

Съвременната киноиндустрия не познава финансови катаклизми от всепоглъщащо естество, тъй като дори и да има провали, те са частични и моментално загубите се покриват от други комерсиални продукции. При подобно стечение на обстоятелствата Андрей Тарковски и Федерико Фелини сигурно се обръщат в гроба, но законите на бизнеса са неумолими и мястото за романтични мечтания е изместено от безпределен прагматизъм. Но кои са хората, лицата, които стоят зад тези стотици милиарди долари? В повечето случаи за истинските притежатели на огромните капитали се смятат продуцентите. Но това е онази част от отговора на въпроса, която може би никога няма да има нищо общо с истината.

За хората,които познават киноиндустрията отблизо, продуцентите винаги са били онези посредници,които взимат само толкова, колкото им позволят реалните босове.

Монополът в киното

ще се разпадне

Ако днес улиците и булевардите на Холивуд се наричат алеи към парка на мечтите, то в скоро време се очаква, че европейците ще се амбицират и сериозно ще се поучат от опита на своите американски колеги. Защото, ако сега се инвестират сериозни средства в автомобилната индустрия, е много по-трудно да се очаква възвращаемост, еквивалентна на оборота от постъпленията при продажбата на успешен, касов филм. Тук са включени не само игралните ленти за голям екран, но и предназначените за телевизионните канали, разпространявани на видеокасети и DVD.

Вече се правят първите стъпки за обединяване на няколко големи европейски филмови компании от Германия, Италия, Франция и Холандия. Никой обаче все още не рискува и предпочита да работи на принципа на еднократната копродукция.

Само че този маниер на сдружаване трудно би могъл да осигури излаз на необятния пазар в Северна и Южна Америка, Африка и Азия. Неслучайно Мартин Скорсезе казва пред своите асистенти във филмовата школа на компанията "Трибека" в Ню Йорк, че Холивуд все повече прилича на застаряващата Грета Гарбо - недостъпната филмова мадона, която с течение на годините се затвори в собствения си свят, вървейки всеки ден по един и същ маршрут, докато накрая въобще престана да излиза от шестстайния си апартамент.

Японският феномен

в киноиндустрията

Тихичките, чистички и спретнати шефове на цайбатцу - големите японски компании като "Сони", изкупуват акциите на четирите най-големи американски филмови компании с несекващия апетит и хазартната нагласа на закоравели играчи на рулетка от Лас Вегас. Дяловото им участие се увеличава непрекъснато и годишният оборот на японските пари в световното кино вече възлиза на 100 млрд. щатски долара. Въпреки това самото японско кино не е намерило истинското си място в страната на ароматните вишни и изгряващото слънце,където разпространението на американски филми заема 62% от пазара, други 19% принадлежат на местните филми, а още 19% - на продукции от останалия свят. Но техническото оборудване около и във самия снимачен период на американските мастодонти е изцяло японско. От филмовата лента до разделителните екрани за дигитален монтаж.

Бъдещето на киното е

в нашия собствен дом

Не от всеки храст обаче може да изскочи заек, защото, ако допуснем хипотетично, че след 20 години всеки от нас ще може да моделира на персоналния си компютър външния вид на актьорите, да ги напъхва в най-различни сюжети и драматични падения, съчетани с неистови възходи. Тогава актьорската професия, продуцентите, режисьорите, сценаристите, гримьорите, техниците, монтажистите ще се влеят в армията на безработните. Във всяко зло се крие и едно добро. Може би това е единственият начин да се потупаме по гърдите и да възкликнем с премрежен поглед - можело да има и българско кино!

Според анализ на "Тайм" в края на 2000 г. в киноиндустрията се въртят годишно около 380 млрд. щатски долара. Единствените сектори, превъзхождащи темпа на печалби и оборот, са енергетиката, компютърният , софтуерният бизнес и строителното предприемачество.

Един ден всички хора на Земята ще имат жилища, електричество, автомобили и други достъпни материални потребности, но никога няма да изчезнат човешките мечти, удовлетворявани от конкретна, жива визия или някаква виртуална реалност.

Според финансови анализатори на Уолстрийт вероятността да спечелиш стопроцентово при вложени уместно и находчиво в киното 2 млн. долара е по-голяма, отколкото да запазиш стойността на акциите си на същата цена, ако те са инвестирани в стоте най-големи световни компании от класацията на списание "Форбс".

Може би скоро всички ние ще бъдем част от една индустрия, която няма да замени пълнотата и дълбочината на нормалните човешки взаимоотношения, но ще ни позволи да експериментираме със собственото си въображение в области, където не ни достига смелост да се впуснем.