Двадесет и осми март 2001 година бе тъжен ден за българската култура. Почина режисьорът Въло Радев. Той познаваше тъгата, а човек, който я носи в душата си, умее да прави изкуство близко до хората. Филмите, които Въло Радев остави, станаха класика още с появяването си на екран. "Крадецът на праскови", "Най-дългата нощ", "Адаптация" са влезли отдавна в златния фонд на българското игрално кино. Просто защото авторът им беше пределно искрен в киноразказите си. Само преди месеци режисьорът на "Крадецът на праскови" сподели, че нашият свят не е съвършен, но е населен с хора, които носят кълновете на доброто в душите си и си струва да живееш заради тия факлоносци. Той бе мълчалив човек. Не обичаше да се шуми около името му. Оттегли се тихомълком от киното, но продължаваше да го сънува. Не понасяше циниците нито в живота, нито в изкуството.

В родния Лесидрен, където прекарваше по-голяма част през последните години, хората му се изповядваха и се съветваха с него. За всеки намираше добра дума. Болката, която изпитваше и таеше в душата си, бе за невъзможността да се постигне истината. Казваше, че това страдание ще го отнесе в гроба.

Спомням си, че през юни миналата година при вестта за кончината на Невена Коканова, която бе сред любимите му актриси, Въло Радев каза: "Дългокосата, аз така наричам смъртта, никак не е справедлива. По-редно беше от този свят да си отида аз, който вече съм на много години, а не Венчето".

Въло Радев отиде в по-добрия свят, където няма суета и завист. Спомням си думи на Иван Радоев, който твърдеше, че когато добър и талантлив човек почине, очите му се издигат в небето и стават звезди. Сега още две очи ще ни преценяват отгоре .

Другите за Въло Радев:

Ели Скорчева, актриса:

Колко ще продължи признателността ни към Въло?

Такава загуба дори ме кара и да се гневя. Защото сега изведнъж всички в един глас ще се сетим колко страхотен е бил човекът и творецът, който сме изгубили, и колко много му дължим. Някои дори ще използват повода нечистоплътно, за свой дребнави и егоистични цели. Къде е било всичкото това харесване и признателност, докато човекът е бил жив и е можел да получи дребното удоволствие да научи, че означава нещо за нацията и времето си. Това се повтаря винаги, когато загубим някой като Въло. И колко ще продължи признателността ни? Най-много няколко месеца. Упреквам и себе си и знам, че съм длъжна да направя нещо, което да промени този елементарен, плитък и недостоен поведенчески модел. Още не знам какво, но ще го направя с помощта на всеки, за когото е важно споменът за хора като Въло да не изчезва, да съхраним белега , който са оставили, докато дойдат отново.

Раде Маркович, актьор:

Голяма загуба

О, Боже, след Невена и Въло си отиде от тоя свят. Не знаех, от вас научавам. И Мишо Михайлов го няма от екипа, с който снимахме "Крадецът на праскови". Тъжна вест ми съобщихте. Това е един от филмите, в който най се харесвам. Страхотно работихме с Въло. Той е много търпелив и взискателен режисьор. Умееше да съпреживява ситуациите на героите в неговите филми. Спомените от съвместната ни работа са много приятни. По-късно гледах и филма му "Осъдени души". Перфектна работа. Загубата е голяма, но филмите, които е оставил, могат да бъдат гордост за всяка нация. Бог да го прости!

Поклонението ще бъде в петъ, от 11 ч. в Дома на киното