Суперлативите за премиерата на "Мейстар филм" "Американски психар" (онези, които са чели книгата на Брет Ийстън Елис със същото име, да не хранят илюзии за някаква прилика) варират от баналното "Филм, който не трябва да пропускате!" ( сп. "Time") до учудващото "Блестяща сатира" (сп. "Newsweek"). Всъщност в това е и недоразумението.

Филмът на Мари Харон явно е трябвало да бъде смразяващ кръвта хорър (blood-curdling movie) или поне някакъв психарски разказ за умопобъркан сериен убиец, който трепе всичко наред (slasher), разбира се, без режисьора и опeратора. В крайна сметка се получава жалка пародия за живота на едно пренаситено с пари, власт и надменност юпи от Уолстрийт.

Патрик Бейтман (Крисчън Бейл) е първокласен сноб, който непрекъснато се маже с хидратиращи кремове, пържи се в солариум, гледа порно и вечеря изискани до перверзност гозби в тузарските ресторанти на Ню Йорк. В свободното си от всичко това време той подобно на избягал от провинциална лудница дървосекач-шизофреник, размахва ожесточено блестяща секира из дома си или вършее гол с моторна резачка по безлюдните коридори на скъпия си билдинг. Под музикалния съпровод на Фил Колинс или Уитни Хюстън пълни хладилника и килера си със съсечени човешки тела (предимно на хубави жени). След това се обажда на своя адвокат и му казва, че е убил над 20 души, а може би и 40, но онзи пък въобще не вярва.

В същото време ченгето Доналд Кимбъл (Уилям Дефо) уж води някакво много непредубедено разследване след мистериозното изчезване на приятеля на Патрик Пол Алън (в ролята Джарид Лито, който със сигурност се е чувствал много по-добре в "Градски легенди", отколкото пред камерата на Андржей Секула) и тъкмо да залови заподозрения, изведнъж се стопява от сценария, сякаш е попаднал съвсем случайно на снимачната площадка.

Накрая се оказва, че всичко това е била хипотетичната изповед на съсипан от стреса и тежестта на банковата си сметка човек, чиито фантазии го отвеждат към мисълта да убива наред. Той се надява, че ще привлече общественото внимание и ще бъде заловен, но никой не може и да допусне, че е хладнокръвен убиец. Възможна е и друга версия - може би това е един малко по-ексцентричен режисьорски укор към захласналото се в преследване на амбициозни житейски цели общество, което нито вярва, нито иска да повярва, че някому би хрумнало да убива ей-така, за да се освободи от напрежението.

"Американски психар", освен че прилича на недовършен реферат по психоанализа на първокурсник двойкар, стриктно следва модните тенденции на новия "рафиниран" хорър, наложена в последните години от филми като "Писък" ( и в трите му "октави"), "Знам, какво направи миналото лято" и "Още знам какво направи...", "Факултетът" и пр. Според продуцентите печелившата формулата е сексапил (Рийз Уидърспун - "Сексигри", Хлое Севини - "Последните дни на диското"), ужасна история (а ла Кевин Уилямсън) и... лек хумор, за да не изглежда злото чак толкова страшно. Резултатът обаче е съжалителен.

С тръпчив като боровинково сладко вкус на отвъдокеанска естетика (не само заради изпълнителите на главните роли Джейсън Бигс от "Американски пай" и Мена Сувари от "Американски прелести") е и още едно предложение от дистрибуторския каталог - колежанската приказка "Левакът" на Ейми Хекърлинг. Казват, че бил остроумен и очарователен. Може би, но при положение, че сте пропуснали десетките други от тийнейджърския конвейер...