Имало е много велики моменти в историята на модата, но някои от тях са просто необикновени - това са времената - революции за начина, по който се обличаме. Джудит Уот си припомня най-бележитите етапи.

1924 Пресата коментира така последните модели на Мадлен Вийоне: "Дрехите са изрязани или драпирани, което придава на фигурата триизмерност. Мадам Вийоне е над модата. Тя насърчава жените да се гордеят с хармоничните си пропорции, с прекрасната линия на бюста, който е стегнат и в него няма нищо срамно, с фините, изваяни крака".

Мадлен Вийоне е една от многото дизайнери жени, които се появяват след Първата световна война. Тя заявява, че именно нейна, а не на Пол Поаре е заслугата жените да забравят за корсета. Неговата функция да придава така желаната издължена фигура, която е на мода, е иззета от спорта, танците и удоволствията. Същата година списание "Вог" пише: "Костюмът пижама е най-елегантното неглиже. Препоръчваме ви го, когато отивате в Довил и Лидо".

1929 Да облечете жена в панталони и да направите от това мода - може да се определи единствено като събитие. Прави го Коко Шанел и това е едно от нейните най-важни и сензационни нововъведения.

Дамските панталони, разбира се, имат предистория. За първи път ги облича Жорж Санд, а след нея и американката реформаторка Амелия Блумър. Все пак те си оставали неприети - прекомерно предизвикателство към традиционните представи за женственост и сексуалност.

Моделите на Шанел са прости и елегантни, разчупват табуто и носят отпечатъка на женската освободеност. Първоначално тя ги въвежда като плажни облекла. Панталоните на Коко Шанел са създадени за богати клиенти, но много скоро хиляди копия са ушити и за обикновените жени. "Винаги нося широки дочени панталони заради къпините и змиите", обича да казва Кетрин Хепбърн.

1935 Моделиерката Елза Скиапарели отваря първия моден бутик в Париж - на площад "Вандом" ?21. В него се предлагат дрехи, аксесоари, парфюми и забавни дреболии - всичко, което определя модата и е определяно от нея.

1947 През февруари Кристиан Диор излиза с първата си колекция. Романтични и носталгични, неговите модели правят всичко създадено дотогава да изглежда остаряло и овехтяло. "Аз правя дрехи за жени цветя със закръглени рамене, с пълен, женствен бюст и с талия, която може да бъде обхваната с една ръка." - казва Диор. Това докарва до бяс Коко Шанел, Елза Скиапарели и Мадлен Вийоне.

"Луд ли е този мъж? Или се подиграва с жените", се пита Шанел. Все пак жените приемат с удоволствие новия стил. След изтощителните, бедни военни години Диор предвещава бъдещото консумативно, задоволено общество.

Отново се завръщат дизайнерите мъже. През 50-те години остава само Шанел, за да отвърне на предизвикателството на Пиер Балмен, Баленсиага, Ив Сен Лоран и Кристиан Диор.

1960 Мери Куонт подобно на Шанел вече е разбрала, че новото поколение се нуждае от дрехи, съответстващи на начина му на живот. Тя става дизайнерът на Лондон. Моделите й са вдъхновени от ученическите облекла за момиченца - чорапи до коленете, къси плисирани поли, рокли с висока талия плюс якички и черни чорапи.

"Номерът е не да носите някаква кой знае колко екстравагантна дреха, казва Куонт, а да намерите комбинацията и съпоставянето, които са модноперверзни."

1964 "Полите на Куреж се най-късите в Париж." "Куреж създаде лунното момиче." Колекцията на Андре Куреж е визионерска, тя провижда в бъдещето.

"Смятам, че жените на бъдещето, морфологично казано, ще имат млади тела" - декларира дизайнерът. Една година по-късно той качва миниполата на котешката пътечка. Минижупът се превръща в униформата на 60-те години.

1970 Нова вълна английски дизайнери, сред които Бил Гиб, Зандра Родез, Антъни Прайс, Ози Кларк и Силия Бъртуел. Те са непочтителни и смели, предизвикателни. Чрез тях модата се превръща в събитие.

Оказва се, че манекените са поне толкова важни, колкото показваните дрехи.

1976 През октомври националните английски вестници публикуват скандална обява за изложба, назована "Проституция". Тя е подредена в лондонския Институт за съвременно изкуство.

"Тези хора разрушават нашата цивилизация" - казва Никълъс Феъбърн, опитвайки се да напусне експозицията, като си пробива път през море от Hells Angels. Това са млади мъже с червило и вампирски маникюр, момичета с черни винилени и гумени садо-мазо дрехи и кучешки нашийници на вратовете. Също и пънк-рокери с тяхната провокативна, невербална комуникация.

"Пънкарите изглеждат разбунтувани срещу общоприетите стандарти на красотата", пише списание "Вог". Същата година Вивиан Уестууд и Малкъм Макларън създават колекция, вдъхновена от садо-мазохизма и я продават в магазина си.

Сексът е това, което плаши най-много британците. Джони Ротън от "Секс пистълс" (протежета на Макларън) заявява: "Хората бяха безкрайно отегчителни и скучни. Всичко беше отегчително."

1987 "Основата на всяка красота е тялото. Няма нищо по-красиво от здраво тяло, облечено в хубава дреха". Тези думи принадлежат на родения в Тунис Азедин Алайа - майстора на прилепналите по тялото дрехи.

Карл Лагерфелд обяви, че краката са модният фокус на 80-те години. Колекцията на Алайа се концентрира не просто върху краката, а върху цялото тяло. Неговата къса рокля с гол гръб и обувки с остри като игли токчета представя сексапилната, опасната жена. Минимализмът му е антидот за модата от 1986 и истинска драма за Кристиан Лакроа.

1990 Новото десетилетие е време на очакване. Берлинската стена е съборена, комунизмът се сгромоляса. Западът постави под въпрос съществуването си единствено като консумативно общество. Хората потърсиха отново истинските стойности.

Това бе потапяне в новия век, начало на екологията и завръщане към мистиката. Незабравимата пролетна колекция на Рафат Озбек беше решена изцяло в бяло като символ на чистотата, силата и духовността.

Манекените също не бяха като преди. Наоми Кембъл, Линда Еванджелиста, Татяна Патиц, Кристи Търлингтън и Сидни Крауфорд се различават както от русите си предшественички през 80-те години, така и помежду си.

1993 "Гръндж" е състояние на модата. Nirvana, Pearl Jam, Soundgarden и техните последователи налагат свои правила на обличане - тениски, къси или дълги брезентови панталони, Doc Martens, плетени шапки и сплъстени коси.

Много дизайнери взаимстват тази немодна мода. Те спасиха и облагородиха "грънджа", като го направиха привлекателен за купуващия само маркови стоки потребител.

1997 Отново на мода са британските дизайнери. Джон Галиано отива в "Кристиан Диор", след като е работил за "Живанши". На негово място е поканен Аликзандър Маккуин. Само на 25 години Стела Макартни става дизайнер на "Клое".

След години на френско господство висшата мода сякаш затваря кръга и се завръща към своя баща - Чарлз Фредерик Уоф, достойният поданик на кралицата.