За първи път в България, а, оказва се, и по света, ще се проведе уникална филмова панорама, включваща отличени от критиците заглавия на големи фестивали през последните три години. От 25 май в София, а от 1 юни и във Варна, можете да си сверите вкуса със селекцията на ФИПРЕССИ - международната неправителствена организация на филмови критици и журналисти с вече 70-годишна история и огромно влияние.

Със свое международно жури ФИПРЕССИ участва в работата на 37 фестивала, а наградата му е с изключително висок престиж. Обикновено тя се приема като балансьор: ако голямото жури се ръководи от конюнктура или финансово-търговски съображения, то критиците награждават алтернативните постижения или така нареченото арткино.

Ето защо селекцията за панорамата у нас е твърде любопитна, тя дава шанс да се види онова, което много трудно си пробива път на пазара - киното от нехоливудски тип. То от своя страна се дели на европейско, независимо американско, и, най-общо казано, азиатско. Европейската класа се защитава от "Лишени от вяра" с пренареден екип на Ингмар Бергман. В случая той е сценарист, режисьор е актрисата Лив Улман, участва Ерланд Йозефсон, а темата за изневярата, секса и подходът към нея са си типично Бергманови. Унгарският режисьор Бела Тар ще се представи с "Веркмайстерови хармонии", а изненадата е руско-азиатското участие с "Лунен татко" на Бахтиар Худойназаров - приказна поетико-абсурдна трагикомедия. Който е пропуснал, може да навакса с "Танцьорка в мрака" на Ларс фон Триер, а също и с американските заглавия, минали на екран, но останали някак недооценени от зрителите. Можеш също да се окъпеш в дъжда от жаби в "Магнолия" на Пол Андерсън, да влезеш в главата на известния актьор в "Да бъдеш Джон Малкович" на Спайк Джоузи или злостно да се подиграваш с всичко, като Джим Кери в "Човек на луната" на Милош Форман.

Най си заслужават обаче азиатските филми, защото за нас са най-труднодостъпни за гледане. Специфична бавна поетичност и изисканост обединява лутанията на страстта в "Настроение за любов" на Карвай с търсенето на смисъла на нещата във "Вятърът ще ни понесе" на иранския класик Абас Киаростами. Историческото чувство и социалната изостреност са характерни за китайското светоусещане в "Дяволи на прага" на Дзян Вън и "Моите деца" на Джан Имоу, най-популярният в момента в Европа азиатски режисьор. И Япония не е подмината като страна с кино от световна класа - с "Еврика" на Шинджи Аояма, безкрайно дълго пътуване-бягство от самите себе си.

За тази филмова програма най-вече важи мотото "Да не се боим от разнообразието", но не като бомбастичен авангард, а като неефектна, ала изтънчена различност.

Иначе по кината може да се гледат премиерните филми "Луди амазонки" на Пейтън Рийд, американска секскомедия за мажоретки, и "Враг пред портата" на Жан-Жак Ано - сага за Втората световна война, въплътена в сблъсъка между конкретни герои. Те са интепретирани от Джуд Лоу, Джоузеф Файнс, Боб Хоскинс и Ед Харис.