Определяща за възникването и развитието на модерния танц е свободата на човешката личност и желанието й да даде непосредствен израз - телесен, на вътрешните си движения. Не случайно Америка е главният генератор на новите идеи в танца през ХХ век. Докато Европа преживява две световни войни и два диктаторски режима, необременената от забрани и класически традиции Америка става дом за дръзките обновители на класическата танцова система (Джордж Баланчин) и на многобройните създатели на стилове и течения в съвременния танц - от Айседора Дънкан до пост-поставангардистите от 90-те. Голям брой европейски танцьори и хореографи намират свобода и признание за идеите си в САЩ и стимулират развитието на процесите там много по-пълноценно отколкото в родния си континент. Преобладаващите тенденции днес неизбежно минават през допира с едновековната американска традиция и се разпространяват, захранени от професионализма и опита на няколко поколения танцьори, хореографи и теоретици.

В наши дни развитието на модерния танц се характеризира с многопосочни интердисциплинарни търсения и смели набези в полетата на телесна изява. Една нова демократизация на танцовото мислене, съчетана със свръхвисок изпълнителски професионализъм. Формата на хепънинга е вече изконсумирана. Спонтанната импровизация, така скъпа на авангарда от 60-те години, не намира повече начини да се развива. Идеологията на антипрофесионалното движение, освободено и антитехнично, изглежда вече категорично изчерпана, както и духовните влияния на източната щампа. Завръщането на любовта към техниката е може би най-обединяващият симптом за пост-постмодерния танц. Митът за "креативността" дава тласък на френетичното търсене на нов професионализъм. Стремежът е към идеалното тяло: силно, атлетично, виртуозно. Тяло, чиято перфектна структура трябва да отговаря адекватно на ерата на технологиите - състезанието между човека и компютъра става все по-осезаемо. Тялото трябва да бъде способно да отговаря на всякакви изисквания. След сексуалната революция голотата му се превръща в естетическо средство, постоянно преоткривано чрез различни смислови интерпретации.

Българската традиция в модерния танц е доста слабо изразена през втората половина на ХХ век. Независимо че първите български хореографи и танцьори като Анастас Петров и Мария Димова са силно повлияни от немския свободен изразен танц, техните невероятно талантливи опити остават във времето си, тъй като желязната завеса спира достъпа и обмена на информация за няколко десетилетия. Така опитите в областта на модерния танц у нас се свеждат предимно до неокласически и жанрови (развлекателни) постановки, които използват като основа класическата балетна лексика. Новите танцови техники започнаха да навлизат в България от края на 70-те. За 20-те години до края на века в културното пространство съществуваха опитите на Маргарита Арнаудова да развива модерния танц с трупата на балет "Арабеск", както и други откъслечни, почти инцидентни прояви на неконформистко отношение към танца като тези на "Студио Ек" на Маргарита Градечлиева и на "Амарант данс студио". Към тях се прибавят имената на Татяна Соколова, Галина Борисова, Росен Михайлов, Антония Докева, Олеся Пантикина, Петя Стоилова, Пета Стойкова с трупата "Дюн" от Бургас, опитите на Театър 4ХС с хореографа Ерол Александър и др. Боряна Сечанова е новият директор на балет "Арабеск", който извърши бърза промяна в стратегическото поведение на трупата. Веднъж месечно "Арабеск" предоставя сцената си на различни млади хореографи и танцьори, идващи понякога от други градове, а и от чужбина. Инициативата, наречена "ТАНЦ АТАКА", има за цел да представи всичко, случващо се в областта на модерния танц и танц-театъра у нас, давайки възможност на критика и публика да направят своите сравнения и оценки, да изразят предпочитания. Тази акция на "Арабеск" го доближава до широко разпространените по света модерни танцови средища. През 70-те години на ХХ век например спонтанен израз на желанието на американските авангардисти да експериментират заедно става създаденият от тях интердисциплинарен център, наречен "КУХНЯТА" / THE KITCHEN/. В "КУХНЯТА" представят свои творби хореографи като Карол Ермитаж, Симоне Форти, Бил Т.Джоунс и Арни Дзейн, Тим Милър, Стив Пакстън, Джим Селф, Дана Рейтц и Чарлз Молтън; музиканти като Джон Кейдж, Робърт Ашли, Глен Бранка, Стив Райх и Филип Глаз; намират прием пърформансите на Лаури Андерсен и Робърт Уилсън, както и видео на Чарлз Атлас.

Изреждам всички тези имена, за да подчертая важността на пространства, в които се срещат творци от различни изкуства, захранващи се взаимно с идеите и присъствието си и формиращи по този начин нови естетически възгледи. Разбира се, желанието за този вид общуване идва след установяване на собствената идентичност и отваряне на съзнанието към "другото" и "различното". Подобни центрове изразяват зрелостта на творческото мислене, която приема и изисква нови, нестандартни провокации.

"Танц атаките" показват създадения вече интерес и стремеж към професионално мислене в модерния танц. Въпреки липсата /все още/ на пълноценно образование в тази област, значителен брой млади танцьори и хореографи показват заслужаващи внимание умения и качества. Продължава обаче да стои проблемът с липсата на информация и на поне едно специализирано издание за съвременен танц. Въпрос на бъдеще е и изясняването на различията между комерсиалните и изследователските форми на танца /макар че практиката често показва разминаване на границите между тях/.

Съвременният танц е създаден от ярки личности, които са отстоявали правото си на собствено мислене понякога с цената на емиграция. Новият социален климат в България неизбежно ще роди нови и ще възкреси вече познати творци, способни да улавят изискванията на времето и дори да ги предугаждат. Засега "Арабеск" направи първата си крачка в това отношение и за нас остава надеждата, че оттук ще последва дълго и интересно пътешествие.