Заварих Ибряма в къщата му в старозагорското село Богомилово да стяга багажа си за Турция. В продължение на седмица именитият български кларнетист ще бъде гост-солист на симфоничния оркестър на Анкара. В края на месеца пътува за САЩ, където заедно с неговия оркестър "Тракия" го очаква едномесечно турне. През юли има концерт в Париж, а програмата му от септември до края на годината обхваща 15 държави. Има куп награди от чужбина, но българско отличие няма. Работя основно извън страната, тук няма пазар за нашата музика, твърди магьосникът на кларнета и саксофона.

Как оцелява българският музикант днес?

- Ние сме народни музиканти и зависим от народа. Ако народът е зле - ние загиваме. Сега хората нямат пари за сватби, кръщенета, за веселби, не могат да плащат и ние се спасяваме, както можем. Аз лично нямам проблеми - почти всеки месец свиря някъде в чужбина, но повечето от моите колеги едва се прехранват. За прохождащите музиканти да не говорим - времето е гибелно за тях.

Май че в чужбина ви ценят повече?

- Така е - чужденците умират за нашата музика. През последните 10-11 години свиря предимно в чужбина и наблюдавам реакцията на публиката, когато слуша българска народна музика - чужденците ни уважават повече, отколкото българинът. Там най-често комбинирам чисто българска народна музика с джаз импровизации - тогава публиката полудява. Трябва да ти кажа, че и в Ню Йорк, и в Париж, навсякъде добре посрещат автентичния фолк - усещат самобитността му и веднага реагират. Чудил съм се, че в Италия или в Испания разбират музиката ни по-добре, отколкото в България. Не можах да повярвам, когато в Брюксел белгийци ми обясняваха каква е разликата между българската фолкмузика в Благоевград, Шумен и Ямбол. Музиката ни е позната повече по света, отколкото у нас. В България почти съм преустановил музикална дейност - понякога свиря за приятели, както е с предстоящия ми концерт за Мони Паси в Бургас, но това са изключения.

Какво е чалга?

- Зависи кой какво разбира. На мене дълги години ми викаха чалгаджия и аз се гордеех с това. На турски чалгаджия означава свирач - човек, който свири по сватби, кръщенета и пр., занаятчия, който се прехранва с музика. Това срамно ли е? Защото аз съм точно такъв - един чалгаджия. Голямо объркване се получи, когато днешната комерсиална музика я нарекоха чалга. Аз не приемам, че тези кресливи момичета и момчета пеят чалга, това е обидно за мен. Това е пошла и комерсиална музика - без мисъл, без чувство, без традиции - лишена от майсторство и импровизации. Тази музика няма корени, тя идва от нищото. Една лястовичка, която прехвръква и си отива.

Защо се появи тази музика?

- Повечето млади момичета искат да станат певици, а народът обича да зяпа дълги бедра и да не мисли, когато ги гледа. А хубавата музика те кара да мислиш и да преживяваш. Това е причината - оправи ли се държавата, това, на което сега му викат чалга, ще изчезне. Ще остане истинската народна музика! Една "Караджа дума Русанка" се е пяла преди век и ще се пее поне още век.

Какво бихте искали да кажете на министъра на културата?

- Да въведе ред в занаята. На всеки пазар се продава моя музика - все пиратска. Това никъде по света го няма - да печелят от твоето изкуство, без да те питат. Безсилен съм да контролирам пиратските дискове и касети. Кой ако не държавата трябва да ми помогне? Аз всеки ден звуча от стотици радиостанции и телевизии - без да знам, без да ми платят нито лев. Не държа толкова на парите, но нека поне се обадят - от уважение. И друго трябва да направи министърът на културата - да осигури повече българска музика по медиите. Било със закон, било по друг начин, защото децата ни слушат повече сръбска и турска, отколкото българска музика!

Какво правите, когато сте в България?

- Ходя на риболов или на лов. Имам пет кучета, няколко пушки, дузина въдици. Сутрин пия кафе, чета вестници, гледам телевизия, после забивам из Средна гора и вечер се прибирам. Понякога свирим с приятелите, ей така - за кеф. Но повечето време съм из чужбина.

Май наваксвате?

- Така е. До 1989 г. не ме пускаха извън България. Имах десетки покани - в големите музикални компании вече бяха чули за мене. Милчо Левиев беше им занесъл мои касетки. Когато ги прослушали, техните специалисти казали: това е синтезатор, жив човек не може така да свири. Тогава Милчо концертираше с най-добрите музиканти на света в Лос Анджелис, питали го неговите колеги "можеш ли да ни го докараш този човек, да импровизираме с него". Той казал мога и пристигна в България в началото на 1987 г. Тогава свирех в кръчмата на пловдивското село Цалапица. Милчо Левиев отседнал в "Тримонциум". Не ни позволиха да се срещнем - заплашиха ме, че ако отида при него, ще ме затворят. Милчо взел една стара жигула, прикрил се от милицията и дойде при мене. Но и това не помогна - пак не ме пуснаха.

Какво ти казваха?

- Подиграваха се с мен. Подадох молба за паспорт - от старозагорската милиция ме пращат в София. Там ми казват връщай се в Стара Загора - там ще ти го дадат. После пак ме пратят в София - така сновах близо месец. Отидох до Георги Джагаров накрая. Питам го "ще ми помогнеш ли да свиря българска музика по света". И той ме изпрати в Стара Загора: "Отивай, момче, всичко съм уговорил!" Генералите в Стара Загора обаче викат "София ти пречи!" и така не можах да отида при Милчо в Лос Анджелис тогава. А имах покани от най-големите музикални компании, бяха обявили концерти, направили разгласа - там не можеха да повярват, че нормална държава може да спре свой музикант. След като се провалиха обявени с мен концерти, западни пестници писаха, че комунистите не ме пускат, и по "Свободна Европа" го казали. Сума ти неприятности имах след това. Най-накрая ми разрешиха да изляза - малко преди 1989 г. Свирих месец-два и се върнах, не можах да свикна. Обичам си родината, селото, близките и приятелите.