Влатко Стефановски е роден през 1957 г. в Прилеп. Започва да свири на тринадесет и още преди да навърши двадесетата си година основава по-късно станалата легендарна югославска група "Леб и сол".

Многопосочната работа и невероятният талант на Влатко Стефановски проличават с появата на проекта Крушево през 1998 г. Този проект е дует със сръбския китарист Мирослав Тадич, издаден от аудиофилския японски лейбъл MA Recordings. Двамата промоцират албума с прояви в Лос Анджелис и Скопие през 1998, а на следващата година изнасят концерт в "Сава център" в Белград, който бива записан и издаден като лайв албум през 2000 от Third Ear Music. Влатко Стефановски и Мирослав Тадич, наследници на една музикална традиция, но с много различна кариера и житейска съдба определено успяват да разчувстват и незаинтересувания в балканската музика слушател. Интимно, задушевно и близко до сърцето звучат предложените десет македонски песни и танци, аранжирани от двамата артисти за две китари. Тадич свири тези сложни балканско-средиземноморски ритми на фламенко-китара, Стефановски изпълнява две от композициите на добро-китара. По правило песните са в неравноделен ритъм и са преструктурирани по модела на джазовата интерпретация. В албума преобладават бавните, протяжни мелодии, но поднесени леко и ефирно. Впечатление прави песента "Ой, овчарче", в която Стефановски свири на добро-китара. Интерпретациите на пайдушкото, гайдарското и калайджийското хора са бързи, изключитнелно живи и игриви, изпълнени с безброй импровизации.

Албумът бързо се превръща в стандарт за музика, която условно може да бъде наречена нова импровизирана балканска музика.

Талантът на Стефановски като композитор се разкрива в музиката, която прави за филми.

"Всеки филм за мене е нещо ново, нещо, което няма връзка с предишните ми работи, казва Влатко Стефановски. Търся основната тема и около нея изграждам музиката за филма." За българските меломани най-популярна е музиката от филма на Столе Попов "Циганска магия" (Gypsy Magic). Там ще чуем една искрена и непосредствена мелодия, наречена с простичкото име "Циганска песен" (станала известна под името "Ех да имам, то що немам"), чиято тема ни води през абсурдността на филмовия сюжет. В "Пътешествие към слънцето" (Jorney to the Sun) на Йесим Устаоглу музикантът съчетава китарата с изтънчения звук на кануна и ние попадаме в едно пътешествие из Анадола. В "Небесна въдица" (Sky Hook) на Любиша Самарджич музиката ни разказва една семейна история, изведнъж превърнала се в абсурд на фона на падащите в Белград бомби - за всеки филм музиката е различна и подчертава визуалния изказ, но има нещо, което свързва темите във всички филми: ритмично-музикалната структура и силния емоционален заряд утвърждават балканската музикална идентичност и спокойно могат да се сравнят като ниво с постиженията на Елени Караиндру за филмите на Тео Ангелопулос. Благодарение на македонския лейбъл Third Ear Music вече имаме възможност да се насладим на избрани моменти от филмовите работи на Влатко Стефановски в последния му диск "Кинокултура". Включени са парчета, избрани както от споменатите по-горе филми, така и от "Ръководство за самоубийства" (Suicide Guide) на Ербил Алтанадж и "Три летни дена" (3 Summer Days) на Миряна Вукоманович.