Ирландско-германо-италианският "Нора" на Пат Мърфи леко подминава фигурата на най-известния ирландски писател Джеймс Джойс, за да се концентрира върху противоречивата му любовна история с Нора Берникъл. Нещо подобно на ситуацията на Роден (Жерар Депардийо) и Камий Клодел (Изабел Аджани) във френския филм с нейното име или на "Да устоиш на Пикасо" с Антъни Хопкинс. Уж говорим за жените по повод великите мъже, но всъщност излиза, че самите тези жени са достатъчно интересни и без гении до себе си, които колкото правят живота им необикновен, толкова го и разрушават.

Филмът се опитва, поне външно, да прилича на произведение на Джойс - бавен ритъм, вглеждане в детайлите, недоизказани взаимоотношения. Но как на кино да се предаде магията на втория план в литературата, конструкцията на писателските изречения? От Джойс са останали само типа човешки връзки между героите. Нора е чувствена, смела, скандализираща обществото. А писателят (доста смел избор да го изпълнява Юън Макгрегър) е разкъсван между вярата в собствения си талант и опасенията, че творбите му никога няма да бъдат публикувани. Което парадоксално, в роден вариант е донякъде вярно - най-известният роман на Джойс "Одисей" все още не е преведен и издаден на български.

Режисьорът на "Антитръст" Питър Хоуит направи преди години един скромен, но много приятен филм - "Плъзгащи се врати". В него героинята на Гуинет Полтроу паралелно изживя два живота, тръгвайки от дребната случайност в кой момент влизаше през една врата. Всъщност двата й живота не бяха съвсем различни, тя си беше все същата симпатяга, но съдбата й се развиваше в противоположна посока. Сега Питър Хоуит ни представя следващия си филм "Антитръст", който се занимава с висшите технологии и модерните комуникации. Участват Райн Филипе ("Сексигри"), Клер Форлани ("Да срещнеш Джо Блек") и Тим Робинс, режисьор на "Осъденият на смърт идва" и актьор в "Изкуплението Шоушенк", "Генерално пълномощно".