Kenny Barron and Regina Carter - Freefall

Verve, 2001

Джаз

Формулата за правенето на добър дует-албум е тайна за повечето музиканти и съответно много от тези проекти са обречени на провал. Без текстурата и цветовете, които дава един пълен бенд или поне трио, минималистичната динамика на двата инстумента би могла да дотегне, а ако в добавка към това се усеща и определена дистанция между изпълнителите, това със сигурност би могло да се превърне в кошмар за ушите на слушателя. За щастие има много изключения, които не се вписват в гореобрисуваната картина, и новият проект на пианиста Кени Барън и цигуларката Реджина Картър е едно от тях. Freefall е един разнообразен албум, който разкрива пред нас таланта на музикантите и развихреното им въображение, позволило им да извлекат от инструментите повече, отколкото човек би могъл да си представи. Именно разнообразието помага на този албум да се нареди сред добрите дует- проекти - в него има три композиции на Барън, едноименната е на Картър-Барън, няколко стандарта и една песен на Стинг. Вратите се отварят с афро-кубинската монтуно-интерпретация на Softly as a Morning Sunrise, продължава с деликатната и нежна версия на Fragile на Стинг и блус-звучащата Misterioso на Монк. Картър и Барън взаимно се допълват и хармонират перфектно, като често цигуларката поддържа ритъма, докато текат солата на пиано. Самият Барън признава, че отдавна замисля подобен проект и то именно с Картър, " тъй като у нея се крие неподозирана страст и плам". Този огън се усеща в изпълненията на Картър, макар че в някои композиции, като Phantoms, тя ни залива с невероятен лиризъм и нежност. What if и Freefall звучат като неокласически произведения, което разкрива за пореден път големия талант за композиране на Барън. Ако ви се слуша нещо различно и необичайно, можете да обърнете поглед към този проект.

Jah Free

Outernational Dub Convention (Vol. 1)

Universal Egg/DS Music, 1999/2001

дъб/руутс-рок-реге

Universal Egg е независим лейбъл, основан със скромната цел да представи на публиката Zion Train както и други ъндърграунд, дъб и руутс-рок-реге изпълнители, като например бившата звезда от легендарното Studio One в Кингстънтаун - Devon Russell. Други имена, представяни от лейбъла, са Extremadura, Penumbra и Bob Charlesworth, работещи предимно в сферата на експеримента с електронния звук. Това, което безспорно прави нещата различни е фактът, че лейбълът издаде безкомпромисни дъбизпълнители, като Jah Free или Mad Professor (работил съвместно с легендарния Lee Scratch Perry). Outernational е резултат от срещата на Jah Free със сравнително неизвестния Vibronics. Албумът е разделен поравно между двамата, предоставяйки на всеки равни шансове да ни убеди в стойността на дъбингите си. Jah Free открива с нова версия на Rod of Correction - негово любимо парче, последвано от субзвуковите пространства на Dub One Another. Сетът завършва със земетръсния звук на We Are The Dub, за да ни остави в ръцете на Vibronics и неговата перфектна версия на Jah Light Jah Love. Това, което отличава Vibronics в тази продукция, е дълбочината на експеримента със звука - чувстваме се сякаш на дъното на океан от дъб. Продукцията е само за познавачи и изкушени от алтернативния звук на двамата ъндърграунд-руутс музиканти.

Mad Professor

The Inspirational Sounds Of Mad Professor

Universal Egg/DS Music, 1999/2001

дъб/руутс-рок-реге

Роденият през 50-те Mad Professor (Нил Фрейзър) започва музикалната си кариера откъм техническата страна на нещата, в ролята на поддържащ студийната техника инженер. Името Mad Professor е измислено от училищните му приятели, впечатлени от крайно откачените експерименти, които провеждал навремето. В началото на 80-те основава собствен лейбъл - ARIWA, тогава започват и станалите по-късно легендарни негови сешъни Dub Me Crazy в един клуб на Готри роуд, в може би "най-пропадналия" квартал в Лондон - Пекъм. През 91 г. се среща с легендарния U-Roy и заедно записват станалия класически True Born African. The Inspirational Sounds е компилация, съдържаща някои от най-добрите дъб-парчета на Mad Professor от сериите Dub Me Crazy и Black Liberation Dub. Албумът впечатлява и с вокалните контрибуции на U Roy, Earl 16, Aisha. Тази компилация е абсолютно задължителна както за почитателите на дъб и руутс, така и за тези от васу, които търсят онзи истински, мистичен звук от далечния карибски остров, наречен Ямайка.

Madredeus

Movimento

EMI, 2001

португалска/поп

Със сигурност за тази популярна португалска група добрите времена вече са отминали. Това, разбира се, можеше да се очаква, знаейки че т.нар. развлекателен бизнес е безмилостен и който не издава, го задраскват от списъчето за турнета с дебели хонорари. Не е случаен и фактът, че групата за пръв път миналата година издаде и един сборен албум, наречен Antologia - сигурен признак че машинката е прегряла. Ето ги днес, отново на хоризонта с нова продукция, наречена Movimento. Ако използваме една дума, за да опишем албума, то тя би била - мудност. Музиката е меланхолично-бавна, но без онази чувственост, типична за работите им от зенита на тяхната слава. Тереза Салгейро звучи много уморено, на ръба на отчаянието, при това без ни най-малко да е променила стила си от времето на O Espнrito da Paz, с тази разлика, че в Espнrito тя звучеше пролетно и свежо. Дори ако погледнем обложката на албума, ще усетим сивота и липса на чувства. Това е деветият албум от дискографията на Madredeus и въпросът дали е необходим повече на почитателите на групата или на бизнеса остава отворен. Ще очакваме десетия, а през това време ви препоръчвам да потърсите станалите класически Os Dias da MadreDeus, Existir или O Espнrito da Paz.