Време за балет

Време за балет

"Били Елиът" е не просто най-добрият британски филм на 2000 г., но и един от най-добрите филми през тази година изобщо. Бляскав дебют едновременно на режисьора (театрален постановчик, работещ в "Роял Корт") и момчето в главната роля, коeто дълго няма да забравите. Не го пропускайте", твърди критичката Каролайн Уестбрук от престижното списание Empire.

Чувствената и изпълнена с топлина драма "Били Елиът" на режисьора Стивън Долдри ("Часове") напълно заслужено спечели овациите на публиката и критиката веднага след премиерата си през миналата година. Филмът, разказващ изпълнената със страдание и възторг история на 11-годишния Били, беше отличен с три награди на Британската академия - за британски филм, главна мъжка роля на Джейми Бел и поддържаща женска роля на Джули Уолтърс и пет награди на Лондонската критика, а Американската киноакадемия го удостои с три номинации за "Оскар" 2000 - за режисура, поддържаща женска роля на Джули Уолтърс и оригинален сценарий.

Действието във филма ни връща в 1984 г., когато малкият Били (прекрасен дебют на Джейми Бел) решава, че ще смени тренировките по бокс с… уроци по балет. Предвид гордите традиции на миньорските градчета в Северна Англия, тази негова постъпка има стойността на истинска революция. Срещу подбиващото мъжкото достойнство увлечение първи се възпротивява бащата на Били (изключителна роля на Гари Луис). Реакцията му е категорична - момчето му не е някаква си госпожичка и той по никакъв начин няма да допусне то да посещава уроците на мисис Уилкинсън (пред изпълнението на Джули Уолтърс бледнеят и най-ярките епитети), която е уверена в големия талант на своя ученик. Но в живота винаги има неща, които са по силни от забраните - мечтите. Били тайно ходи в студиото на педагожката си, която безрезервно вярва в таланта на своя ученик и усилено го подготвя за изпитите в Кралското балетно училище…

"Били Елиът" е възхитителен филм, който покорява със своята непринуденост и чист кинематографичен език, като по неповторимо елегантен начин съпоставя, без да сочи с пръст, суровата нищета на битието и възвишените идеали на изкуството. Това е един поучителен разказ както за децата, които са решили с цената на всичко да отстояват своите желания, така и за родителите, които много често (за съжаление) пренебрегват мечтите им и смятат, че тяхното бъдеще им принадлежи изцяло. Вижте този филм и за сетен път ще разберете, че на този свят няма нищо по-ценно от взаимността и обичта и опитайте да не го забравяте никога.