Фонотека
Blue note, 2001
Джаз/неокласика
Боб Белден, известен повече като изпълнителен продуцент на Blue note, прави опит да съчетае величествения драматизъм на симфоничната музика и атмосферата на джаза и така нагазва в полето на неокласиката. За сюжетна основа му служи историята на актрисата Елизабет Шорт, описана от Джеймс Елрой в книгата му "Black Dahlia", където чрез нейния образ се достига до пространно описание на психотичния Лос Ейнджълис. Животът на лейди Black Dahlia е изпълнен с драматични случки, мечтания и копнеж по голямата любов, но завършва трагично - убита е по особено жесток начин на 23-годишна възраст. Именно патетиката и трагизмът в нейната история, така характерни за оперното изкуство, вдъхновяват Белден да събере 65-членен оркестър, за да изгради мащабна музикална картина на 40-те години в града на ангелите. Дали успява, е трудно да се каже, защото джазсюитата Black Dahlia тежи и й липсва финес, въпреки участието на солисти като Тим Хейгънс и Лю Солоф (тромпет), Джо Ловано (тенор сакс), Кевин Хейс и Марк Копланд (пиано). В музиката има много лиризъм и някои наистина ефирни пиеси - Dreamworld, Danza d'Amore (ала Sketches of Spain усещане) и The Edge of Forever. Наистина доброто камерно звучене, което се явява през цялото време, не е достатъчно, за да премахне напрежението, което идва от постоянното му прекъсване от кресливо оркестрово tutti, което трябва да кулминира емоцията, но всъщност само подменя една емоционална стилистика с друга. Няма начин да избегнем сравнението с друго едно посвещение на миналото на емблематичния град - In Angel City на Хейдън с Куортет Уест, където целта да се движиш като невидим наблюдател е наистина постигната. Опитът на Белден в това отношение е неуспешен - композициите са сложни и изискват крайно усилие за собственото им проследяване и така не остава простор за историята, която претендира, че се разказва. Любителите на новата класическа музика сигурно ще открият много за слушане, но това е едно съвсем неадекватно за традицията на Blue note начинание. Но традициите не са това, което бяха…
Various Artists - The World Of Intuition
Intuition, 2001/Дюкян Меломан
Джаз/уърлд
Човек би се запитал - що за издание е това и какво би могло да ни предложи. Отговорът идва на момента - това е едно специално издание, на още по-специална цена и тържествено ни въвежда в пъстрия свят на лейбъла Intuition. И тази оценка не е пресилена, защото, освен че семплерът е изключително слушаем и определено помага за ориентацията в отделните издания на лейбъла, е придружен и от пълен каталог, обливащ ни щедро с информация на три езика (английски, немски и френски) за артистите и техните проекти. Естествено не липсват фотографии, а графичното оформление радва окото. За отбелязване е фактът, че компилацията започва с българската песен "Закъсняла е Лалица" от албума "Mechmetio" на 21-членния женски хор Cosmic Voices of Bulgaria под диригентството на В. Монева. И тази подредба, освен че приятно гъделичка по струните на националната ни гордост, не е случайна, тъй като тази песен единствено и радикално се различава от останалите и би разцепила неприятно компилацията и би развалила удоволствието от слушането й. В това издание ще можете да се насладите и на изпълненията на Орегон, Майкъл Блейк, Глен Муур, Джоуи Барън, Ролф Кюн, Транс Груув и др. Ако сте зажаднели за нестандартна музика, и то на ниска цена, пристъпете без страх в света на Intuition.
Septeto Santiaguero - La Chismosa
Intuition/Nubenegra,2001/Дюкян Меломан
Уърлд/ гуарача/Куба
Септето Сантиагеро, известни като пазителите на оригиналното кубинско болеро от Сантиаго, посвещават този свой трети албум La Chismosa (от исп. клюкарката) на друга традиционна кубинска песенна форма - гуарача. Гуарача е вариация на сона, нещо като негова по-малка сестра. Но докато сонът се занимава с по-задълбочени и сериозни теми от живота на човека като любовта и екзистенцията, то гуарачата гледа от хумористичната страна на нещата, прави си шеги и ни забавлява. За това допринася най-вече лириката. И такъв пример е песента La Jelenguera (от исп. клюкарка), която ни разказва за жените с дълги езици и проблемите, възникващи от това. Или пък песента El Catador (от исп. дегустатор на ром), която показва как т. нар. дегустатор се опитва да прикрие страстта си към пиенето, търсейки перфектния ром, а все не се сблъсква с него. Не бива да отминаваме и закачливата Echale la tierra y tapalo - един анекдот за невярната съпруга и нейния зъболекар, който се занимава не точно със зъбите й. Но не само лириката в този албум ни кара да се усмихваме. Музиката в La Chismosa създава приповдигнато и весело настроение и парчета като Amor Silvestre са предназначени да погъделичкат краката ви и да ви запратят на дансинга веднага. Въобще пълно тържество на смеха и забавлението. Завладява безпрекословно сърце, уши и крака!
Tito Alcedo - Aguita Sala
Intuition,2001/Дюкян Меломан
Фламенко фюжън
Фламенко-китаристът Тито Алседо смесва фламенко, мозарабска традиция и джаз-елементи в новия си албум Aguita Sala. Учудващо е защо този музикант не е издавал свой албум години наред - има издаден само още един албум, и то в сътрудничество с пианиста Чано Домингес Memorias. Де факто това е първият му самостоятелен проект. Латиноамериканската естетика с мозарабски елементи се набива на очи. Общото звучене е леко, като доминира виртуозното изпълнение на китара.