Garbage

beautifulgarbage

Mushroom, 2001

поп

Първият албум на Garbage със своето пост-гръндж звучене подейства през 1995 като пролетна буря за музикалния бизнес. Всъщност групата си имаше всичко, за да бъде успешна: Бъч Виг - барабанистът продуцент е човек с изключително богат опит в студийната работа, а Шърли Менсън притежава раздвижващ въображението на феновете си екзотичен и провокативен глас, както и почти идентичен по въздействие външен вид. В продуцентския бизнес Бъч Виг наистина е тежка категория: продуцирал Nevermind на Nirvana и Siamese Dream на Smashing Pumpkins, работил с групи като Sonic Youth и Nine Inch Nails. Успехът не закъснява и след два издадени албума групата вече има "Грами"-номинации и няколко топ 40 сингъла. И ето че след три години затишие Garbage се завръща с поредния, трети албум - beautifulgarbage. Стилово единство е последното нещо, което може да се каже за тринадесетте парчета, събрани в албума. Всъщност тук цари един невъобразим хаос от поп, пънк, хип-хоп и фънк. Първото парче Shut Your Mouth е най-близо до старото звучене на групата и почти сме готови да си помислим, че всичко лошо, чуто за албума, са само едни злонамерени коментари. Вярно - вместо китара и барабани ще чуем някаква комбинация от технобарабани и синтетична баслиния, гарнирани с Шърли-Менсънови рапопити и все пак не е трудно да отгатнем характерното за групата звучене. Оттук нататък започват проблемите: следващото парче Androgyny е някакво фънки-поппарче, най-вероятно изровено от боклукчийското кошче на Мадона. В албума попзвученето доминира и той доста би допаднал на феновете на Бритни Спиърс. Дали това е била целта на Garbage остава да гадаем. Албумът е типичен пример за "свръхпродуциране", в който за истинска музика, такава, каквато очакват да чуят феновете на групата, почти не е останало място. С други думи - заглавието е вярно само наполовина и за съжаление е по-скоро garbage, отколкото beautiful.

Lahr

Lyrical Amusement

Mole Listening Pearls, 2001

поп/лаундж/трип-хоп/есид

Lyrical Amusement е немски електронен поп, който на пръв поглед може и да изглежда като една добре позната рецепта от трип-хоп, миксиран със зноен женски глас, пръскащ около себе си нега. Първото впечатление този път не е вярно, защото това вече не е трип-хоп, а гласът на немската певица Лар е много далече от тривиалното, не без помощта, разбира се, на Пит Баумгартнер (човекът зад De Phazz). Барбара Лар е добре позната още от края на 80-те на немската публика и с групата си Sanfte Liebe е отбелязала многобройни успехи. Проектите й впечатляват с многообразието на стилови експерименти, като започнем от рокабили, шансони и песни ала Курт Вайл и стигнем лежерно-спокойни блус и трип-хоп парчета. Blue Scarf of Youth започва с ефирно леко синти и меланхоличния глас на Лар. Лъч надежда проблясва във внезапно появилите се джънгъл-ритми, но те изчезват само за да подсилят тъжното настроение. Winter от своя страна контрастира със секси-лаундж настроението, създавано от акцентиращи хорни, джазкитара и вибрафони. Някои от парчетата са изпълнени с емоции, други са почти индиферентни и едновременно с това иронични. Лъкатушещото настроение и необичайните аранжименти са подсилени от текстовете на Лар и поезията на Уилям Блейк (в посветеното на Мънго Парк парче Laughing Song напр.). Изпълненото с контраст и противоречие име на албума по един необичаен начин отговаря на звученето. Един силен и без съмнение иновативен дебют за солокариерата на Лар.

Lenny Kravitz

Lenny

Virgin, 2001

поп/рок

От момента, в който видите обложката на диска и снимките, изпълнили вътрешността на книжката, вече знаете с абсолютна точност какво може да се очаква от този албум, наречен с безкрайно скромното Lenny. Почти шест месеца Лени като един истински йеремит седя затворен в чисто новото си студио в Маями, записвайки абсолютно сам вокалите, партиите на китара, барабани, бас, кийборди и тамбурин (нещо подобно на дайре). Негови също така са смесването и както вече сами се досещате - продуцентската работа. След като я свърши тази работа, Лени прескочи за няколко часа с частния си самолет до едно скромно малко островче някъде близо до Бахамите (откъдето наполовина е той), отдавайки се на заслужен отдих. Но нещата напоследък се променят и във времето когато ню-метал, кемп-поп и R'n'B се борят за места в чартовете, ретрозвучащите сантиментални любовни балади, псевдохипарски текстове и значителни дози самовлюбеност изглеждат по-неадекватни отвсякога. От режещия звук на китарата в откриващото Battlefield Of Love до протяжното стакато във финала на Let's Get High има много малко материал, който да не напомня за негови предишни работи. Все пак в стопроцентови "Кравиц"-парчета като You Were In My Heart с мрачни бийтове, напомнящи Massive Attack или електромикса на Believe In Me, ни подсказват за един музикант с изключителен талант а и като цяло албумът не е лош. Покъртително е обаче да си представим един 75-годишен Лени, изкусително гледащ от обложката на двадесетия си юбилеен албум, или както самия той пее в Yesterday Is Gone от новия диск: "Не можеш да живееш в миналото, защото единственото постоянно нещо е, че всичко се променя." Е, остава ни да разчитаме, че след като го е изпял, може би и ще го чуе и следващия път ще пооткрехне вратата на студиото си за новото.