След премиерата на "Почти известни" в повечето случаи критиката бе ласкава като онзи баща, който хока сина си заради това, че ходил на концерт на любимата си рокгрупа без негово разрешение. Тази реакция показа, че независимо дали е все още жива или не, тази музика - още от времето, когато Алън Фрийд произнесе за първи път думата рокендрол - ще бъде обект на перманентен пуритански дидактизъм и ще й бъдат вменявани всички смъртни грехове. Жалко е, че вече почти половин век така наречената официална култура (що за глупост!) не можа да се примири, че чрез рокмузиката човешката цивилизация за първи път в своята история се противопостави на налаганите с векове лицемерни канони и фалшиви псевдоморални стойности.

Рокендролът накара милиони млади хора да преосмислят ценностната си система и да почувстват духа на личната си свобода. Печалното в случая с филма на Камерън Кроу е, че загрижената за глобалното морално здраве критика не пропусна да акцентира върху деструктивни аспекти като дрогата, алкохола, свободната любов, а пропусна същинските достойнства на тази носталгична, но не и еуфорично сантиментална лента. Въпреки това "Почти известни" бе отличен с "Оскар2000" за оригинален сценарий, като с това списъка на наградите не свършва дотук. Тази великолепна история, макар и не толкова метафизична като "Доорс", "Последният валс" или "Розата" ще бъде запомнена с откровената любов към лудото неповторимо време на 70-те, когато рокдинозаврите все още живееха на гребена на славата, без ни най-малко да подозират наближаващия със скоростта на метеорит разрушителен пънк или пък ухаещата на брилянтин и евтин парфюм епоха на дискомузиката.

Годината е 1973-а. Като повечето свои връстници, петнадесетгодишният Уилям Милър (блестящ дебют на Патрик Фюджит) е запленен от магията на рока, но онова което го различава от останалите е, че има необикновен за възрастта си журналистически талант. Той пише рецензии за малък нелегален вестник, но когато се запознава с Лестър Бангс (Филип Сеймур Хофман) от списание Creem, получава и първата си истинска поръчка като репортер - да отрази концерт на легендарните Black Sabbath. Уилям не успява да се добере до момчетата на Ози, но се сприятелява с подгряващата група - Stellwater. Макар и приет като "враг", той успява да направи репортаж за концерта. Материалът веднага .е забелязан от Бенг Фонг-Торес, редактор в списание Rolling Stone, и той предлага на младия журналист да отразява предстоящото турне на групата из Щатите за сметка на изданието, а за статията от 3000 думи ще получи 1000 долара. Но за да замине с музикантите, Уилям ще трябва да убеди майка си Илейн (Франсис Макдорманд - "Оскар" за "Фарго"), която е професор по психология, че това е шансът на живота му. Докато обикаля из градовете на Америка, той ще усети неповторимия вкус на живота и славата с една изгряваща рокгрупа като Stellwater, ще се опита да разбере онази загадъчна любов на прословутите "групита" към музикантите, която всъщност не се изчерпва само с думите на Пени Лейн (Кейт Хъдсън - "Златен глобус" за поддържаща роля) - "Известните са по-интересни", ще преживее драматичната вътрешна борба между приятелството със солокитариста Ръсел Хамънд (Били Кръдъп), професионалните си ангажименти и чувствата им към една и съща жена…

"Почти известни" надали ще бъде титулуван със званието "култов", но със сигурност това е откровен филм (сценарият на Камерън Кроу е почти автобиографичен), в който се преплитат хиляди неща, които ще върнат спомените на мнозина от вас - поне за два часа - в едно време, което вярвахме, че младостта и любовта са вечни. Ако ви налегне носталгията, просто си пуснете Led Zeppelin, Black Sabbath, Deep Purple, Ges Who, Джими Хендрикс или Боб Дилън. Или пък другата премиера на "Александра видео" - "Кроманьонецът" на Лес Мейфийлд с Шон Астин и Брендън Фрейзър в главните роли, и ще разберете какъв път е изминал човекът от каменната ера до ерата на рока…