Към възгласа на вестник Los Angelеs Times - "Невероятен и скандален!", може да се добави - познат, но превъзходен. Особено играта на Робърт де Ниро. Изпълнението му в трилъра "15 минути" на режисьора Джон Хърцфелд ("Дон Кинг: Само в Америка") е поредната блестяща лекция по актьорско майсторство. Като нюйоркския детектив Еди Флеминг той отново демонстрира неподражаем аристократизъм и достолепие пред камерата. Ако трябва да бъдем справедливи, то не бива да пропускаме изявите и на останалите актьори - Едуард Бърнс като следователя от противопожарната охрана Джорди Уорсоу, и двамата източноевропейци - Карел Роден и Олег Тактаров, които са коравосърдечните престъпници Емил Словак и Олег Разгул.

Детектив Флеминг е любимец на жителите на Ню Йорк. Той е безпощаден към престъпниците и умее по неповторим начин да ухажва репортерите на водещите медии в Голямата ябълка. След поредното успешно разследване Еди е извикан спешно в апартамента на чешки имигранти, където са открити овъглените трупове на мъж и жена. На местопрестъплението той се среща с младия следовател Джорди Уорсоу, който успява да го впечатли с изключителния си усет към откриването на доказателства, въз основа на които веднага става ясно, че е извършено брутално предумишлено убийство. Детективите тръгват по следите на престъпниците и скоро попадат на двама имигранти от Източна Европа. Въпреки че залавянето им изглежда безпроблемно, се оказва, че Еди и Джорди си имат работа с абсолютни откачалки, които освен че са изключително жестоки, решават да забогатеят като продадат на една телевизионна компания кадри от убийството на двамата чехи. Синдромът "15 минути медийна слава" и този път ще вземе поредните си жертви…

Филмът на Джон Хърцфелд продължава започнатото от безкомпромисни ленти като "Убийци по рождение" на Оливър Стоун, с Уди Харелсън, и "Луд град" на Коста Гаврас, с Дъстин Хофман и Джон Траволта. Видеопремиерата на "Мейстар филм" - "15 минути", за пореден път постави въпроса (при това по особено прям начин) за морала и етиката на медиите. Но и този път отговорът остана затворен в порочния кръг на клишета като "свобода на словото", "право на информация", "цензура" и прочее. Противоречивият и сложен характер на темата явно още дълго време ще пречи да бъде дадено смислено определение на тези категории и целият процес ще продължи да се ръководи от екзистенциалните канони на първичните инстинкти, които за съжаление в голяма степен диктуват правилата на информационния бизнес.