Мила Искренова, хореограф: Няма нищо освен любовта и смъртта, което да интересува човека
Спектакълът "Линч" на Мила Искренова, част от проект със същото име, субсидиран след конкурс от Министерството на образованието, е сензационен. Съвместната продукция на НАТФИЗ и балет "Арабеск" е събитие, каквото българските театрални сцени не са виждали от години. Невероятните хореографски решения (въпреки, че работата на Мила Искренова по-скоро може да бъде определена като "режисура на танц, жест, музика и слово"), технически съвършеното изпълнение на актьорите, танцьорите и студентите от класа на проф. Елена Баева, звуковата картина на Михаил Големинов, разколебана между дигитализирани гласове, сладникави шлагери от периода на макартизма в Щатите, песента "Перфидия" - любимо парче на зараждащия се италиански фашизъм, и живите перкусии и виола, текстовете на Ясен Атанасов, които се вливат в танца и се превръщат сами по себе си в словесен танц - всичко това се слива в спектакъл, който иронично и цинично бичува бездушието..
Мила Искренова - монолог
Божественото
Божественото за мен е закономерност, логика, хармония, причинно-следствена връзка. Вярвам, че енергията се трансформира, а не изчезва. Прадядо ми беше свещеник. С времето аз самата ставам все по-религиозна, но не в схоластичен смисъл, а в това, че се научавам да обичам повече себе си и света.
Танцът
Танцът е това, което винаги ме е задържало на повърхността. Целият ми съзнателен живот е преминал в танц и независимо че се превърна в моя професия, интересът ми към него нараства с времето. Все повече го осъзнавам не като физическо, а като духовно действие.
Любовта
Всичко хубаво на този свят е следствие на любовта. Любовта е проблемът на моя живот - много съм крайна и не мога да намеря средата на нещата. Или обичам, както обичам себе си, или ме обзема тотално безразличие. Нямам баланс в любовта, но по този въпрос не мога да направя нищо.
Смъртта
Много често мисля за смъртта. Вярвах, че не се страхувам от нея, докато не почина баща ми. Мисля, че няма нищо друго освен любовта и смъртта, което да интересува човека (е, и секса разбира се). Всъщност създателите на модерния танцов театър работят именно върху изявяване на екстатичното и екстремното в човешкото битие. Марта Греъм извежда концепцията за трансформиране на сексуалната енергия в творческа. Аз откровено държа изпълнителите, с които работя, да ми въздействат еротично, защото знам, че такова ще бъде и въздействието върху публиката.
"Линч"
От 3-4 години основен метод на моята работа при създаване на спектакъл е да не тръгвам от предварително изготвен модел, а от дълбокото ми и константно вътрешно любопитство какво се случва с хората около мен. Искам да разбера обичат ли нещо и какво обичат, страдат ли и от какво страдат, вярват ли и в какво вярват и изобщо - защо са тук, на този свят. "Линч" продължава серията от спектакли, започнали с "Високата точка", създадени на принципа на задаването на въпроси и импровизационни задачи. Танцовата импровизация отключва сетивния опит на тялото, в който се съдържат интелектуални, емоционални и сексуални впечатления. Всеки човек, дори да не го осъзнава, отразява средата, в която живее. И за да промениш един актьор, трябва да го "извадиш" от средата му. Направих "Линч" с млади актьори, студенти и танцьори, защото ми беше адски интересно какво се случва в съзнанието на младите хора в България. Аз ги обичам изключително много и може да се каже, че се върнах от чужбина заради тях. В процеса на правене на спектакъла ги разпитвах за тяхната вяра, за това, какво очакват от живота и очакват ли нещо изобщо. Не разчитах на рационалните им отговори, а се опитах да извлека техния емоционален опит и точно пресичането на различните опити роди спектакъла.
"Изтърваното поколение"
Ясен, чиято възраст е между моята и тази на актьорите, се опита да определи всички нас като част от някакво по-голямо "изгубено поколение", но според мен момчетата са по-скоро от едно "изтървано поколение". Те имат нужда от хора, които да отключат потенциала им, да ги "аристократизират" и да споделят с тях не просто своите виждания, а огромното разнообразие от възможности. Младите в България са тези, които или ще създадат качествено нов морал, изчистен от всякакви наноси от миналото и приобщен към света, или наистина ще се превърнат в нови варвари. Много ми се иска те да намерят своята идентичност, която да бъде истинска национална идентичност, даваща възможност на България да заеме качествено различно място в новия свят, а не да бъде някаква обслужваща територия.
Ясен
Винаги съм се осланяла изключително на интуицията си и тя никога не ме е излъгала. Имам вродено усещане за качество. Едно от нещата, които ме привличат в текстовете на Ясен е, че ако бях мъж, щях да имам подобна чувствителност. Неговото писане е не само българско, но заиграва и с други традиции - френската, например. В него има и една нотка на изтънчена перверзия и жестокост, която се съдържа в атмосферата на спектакъла. Ето защо този текст не е използван като пояснение, а като друг образ - танцът преминава в слово. Друг важен за мен момент бе, че младите усетиха текстовете като свои и по някакъв начин се отъждествиха с тях. Мисля също, че от тези текстове могат да станат изключително интересни парчета, но с много високо ниво съвременна музика.
Бъдещи проекти
Има много пътища. Това, което желая, е да работя с хора, на които наистина вярвам.