Отдавна чаканото смислово раздвижване на пластовете в американския боксофис е факт. За първи път от... (кой помни откога) челото на щатската класация е попълнено от човешки, напълно реални, случваеми и поради тази си характеристика трогателни истории. Мнозина биха упрекнали американския зрител в прекалена сантименталност и склонност да се люшка между логическите крайности на безмозъчния екшън и прекомерно първично-сетивното повествование. Разбира се, основания за подобен поглед не липсват, а ситуации и контексти, в които съответните жанрове да доминират в съзнанието на публиката, винаги има. Претоварена от приказки, нереалности, хипотетични герои и противници (сякаш САЩ страдат от кадрови недостиг относно последните две категории...), аудиторията прецени, че сега е моментът да се върне към себе си и онова, което може да се случи на всеки и всъщност спохожда поне един смъртен всеки ден. Такава беше предисторията на продукцията John Q с участието на титаните Дензъл Уошингтън и Робърт Дювал - разказ за един обикновен човек, с тривиално битие и необичайното житейско предизвикателство да намери пари за спасяваща операция на детето си. Ето така изглежда вкратце завръзката на John Q, донесъл на дистрибуторите от New Line Cinema бомбастичните за първи уикенд в класацията приходи от $23.6 милиона или с $8.5 милиона повече, отколкото Арнолд Шварценегер с Collateral Damage успя да изнесе на плещите си по същия критерий миналата седмица.

С по-достоен касов приход от екшън звездата се отчете и подгласникът Crossroads ($17 милиона) - иначе гигантско бритни-недоразумение на фона на пасторалния и чисто битиен контекст, който открива класацията. И все пак, публиката никога не позволява да бъде натъпквана в комфортен за кинокритиците калъп и (искрено се надявам) само напук и без дълбок размисъл за стойностното в живота плаща билетчето за шествието на Бритни Спиърс по екраните. Моята надежда е поне част от събраните средства да отидат за благото на хората с вкус или, с други думи, за уроци по актьорско майсторство на русата амбиция (макар че, както доказва случаят "Марая Кери", това едва ли ще помогне).

Истинска наслада за окото и душата е последното попълнение в топ-триадата. Както винаги тя е разнообразна и отговаря на максимален брой и нееднообразни по претенциозност зрителски изисквания. Ето защо третата продукция, посветена на поредното завръщане на Питър Пан в небивалата страна, спокойно се нарежда без смислови затруднения след драмата под номер 1 и музикалната агония под номер 2. Return to Never Land е анимирана, нито един от гласовете (слава богу!) не принадлежи на Робин Уилямс (някои от нас го помнят в безумната екранизация за порасналия Питър Пан), носи духа и качеството на добрия стар стил "Уолт Дисни" и е гледаема за малки и големи. И... да не пропусна да отбележа, приходът й е пак по-висок от този на Арни-фентъзито - $15.6 милиона.