Изминалата седмица беше отбелязана от две "цветни" събития - раздаването на 33-ите имидж-награди на Националната асоциация за напредъка на цветнокожите в Лос Анджелис и оглавяването на американския боксофис от продукция с участието на покойната R&B-звезда Алая. Същественото в първото от посочените събития е, че мислещата черна общност почете с приз актьора Дензъл Уошингтън, който само преди две седмици беше номиран за Оскар в категорията "Най-добра мъжка роля" за играта си в "Тренировъчен ден".

Във втория епизод от изминалите седем дена се прокрадва впечатлението за закъсняла почит към младата и талантлива певица и актриса, която загина нелепо при самолетна катастрофа в началото на минала година. Дебютът й на големия екран с "Ромео трябва да умре" сякаш не предизвика такова криворазбрано оживление в киносалоните отвъд Атлантика, каквото донесе последната в живота й поява пред камера във филма Queen of the Damned. Лебедовата песен на Алая, изпята в компанията на Венсан Перес ("Безбожникът") и Лена Олин ("Деветата порта"), донесе на диструбуторите от Warner Bros приличната сума от $14.8 млн., но не и удовлетворението на зрителите, че са гледали нещо по-различно (не дай си боже по-добро) от "Интервю с вампир" със златната триада Том Круз, Брат Пит и Антонио Бандерас.

Добрата новина за ценителите беше присъствието на гореспоменатия Уошингтън в продукцията John Q, която успя да се задържи в челото на боксофиса макар и под номер 2. За втората седмица престой в листата на най-гледаните филми драмата спечели едва $12.5 млн. - може би, защото се сблъска с конкуренцията на друго творение от същата категория - Dragonfly. Историята отново се завърта около загубата на близък човек и отново в центъра на сюжета е медицинско лице. Разликата е в главните действащи лица - във втория случай филмът е изнесен на плещите на американския любимец Кевин Костнър, не без помощта на голямата Кати Бейтс ("Мизъри"). Изводът, който обаче се налага и в двата случая, е, че независимо от расата, от социалния статус и цвета на житейските планове, безпомощността на човека като божие същество пред смъртта като неизбежно явление е еднакво драматична.