Този принцип не е следствие от посланията на Кубертен и затова няма нищо общо с олимпийското движение, но пък върху него изцяло е изграден сюжетът на "Бързи и яростни", премиера на "Александра видео". Филмът на Роб Коен ("Маями вайс", "Светлината на деня") няма нищо общо с автомобилния спорт, както няма нищо общо с психологизма или пък с каквато и да било философска проникновеност - кадрите със статуята на Конфуций са по-скоро бутафорен реверанс към мъдростта на историята, към която режисьорът явно изпитва респект още от времето на "Сърцето на дракона".

Сценарият, по който се развива действието в "Бързи и яростни", е до болка познат (за съжаление и тази седмица съм принуден да използвам същото определение като за "Парола: Риба-меч"), но онова, което не може да бъде оспорено, са уникалните сцени на убийственото 107-минутно автородео, което спира само колкото да си поемем дъх. Избухливата смес от болезнено хазартни страсти, високи скорости и присъщия за американския югоизток непукизъм завладява само с две неща, но те се оказаха напълно достатъчни - великолепният начин на снимане, дело на Ериксън Кор, и смазващият саундтрак, обсебен от DMX, Фред Дърст, Карлос Сантана, Фейт Евънс, Ja Rule и прочее.

Иначе ето я и историята…

Брайън Спиндлър (Пол Уокър) е агент от ФБР, който работи под прикритие. Неговата задача е да разкрие групата магистрални бандюги, които от два месеца упорито тероризират превозвачите на скъпи товари. Полицията е безсилна срещу тях и няма никакви улики. Единственото, което се знае, е, че обирите са извършени от абсолютни професионалисти с много бързи коли. Затова Брайън трябва да открие точно такива хора. В града има две имена, които правят силно впечатление - местният "автоджамбазин" Доминик Торето (Вин Дийзел) и вечният му враг Джони Трейн (Рик Юне), чиято банда пък е бледо подобие на митичната якудза. С цената на един тотално разбит тунинг, струващ $80 хил., младият агент успява да спечели доверието на Дом и е приет в бандата му. Въпреки демонстрираната безрезервна съпричастност към каузата на своя покровител (Брайън дори се влюбва в сестра му Миа) подозренията срещу него се засилват с приближаването на деня на големия удар и най-очакваното нелегално състезание в пустинята. За сметка на динамичното действие диалогът се движи в тривиална еднопосочност - от "Ти не си ли ченге?" през "Не, как можа да си го помислиш!" до финалното откровение "Миа, аз съм агент от ФБР, искам да помогна на брат ти", и така маркира очакваната кулминация - моментът, в който всички разбират, че Спиндлър е ченге. Единствената загадка остава окончателното му решение - ще спази ли закона или ще даде възможност на всеки да потърси своя път в живота…

Въпреки плоския си сюжет "Бързи и яростни" (лента със същото заглавие и подобно повествование щурмува екраните още през 1954 г.) ще намери своята публика както сред почитателите на безкомпромисните екшъни, така и сред автоманиаците, които със сигурност ще получат сърцебиене само при вида на лъскавите двигатели, щедро експонирани в почти всеки кадър. Доказателство за това е, че българските киномани почетоха Вин Дийзел (помните ли го от ролята му в "Пълен мрак"), Пол Уокър ("Плезънтвил"), Джорджина Брустър ("Факултетът") и компания с повече от 160 хиляди лева, което отреди на "Бързи и яростни" достолепното 13-то място в миналогодишния боксофис.