Various

Twin Kingdoms

Yuviggy Enterprises, 2001

мюзикъл

* (една звезда)

Объркването в този диск започва още с английското заглавие, подходящо по-скоро за нов епизод от "Стар трек" - интергалактическия сериал с капитан Кърк. В този вариант името на продукцията означава нещо като царства близнаци или двойни царства. Ако сте посветени, вече се досещате, че всъщност става въпрос за спектакъла "Два свята" на Нешка Робева. В опита си да предаде приказния елемент на сюжета, неизвестният нам преводач е пооплескал работите (а колко по-просто щеше да е Different Worlds или Two Kingdoms да речем). Объркването ни се увеличава, когато отворим книжката към диска и се запознаем с фабулата, кой знае защо също предадена на английски. Без да се спираме повече на риска от превод на "терминология" от сорта на самодиви, омагьосани ергени, огнени духове и т.н., трябва да кажем, че действието в общи линии следва класическата история за Яна, отвлечена от Змея, с изключение на шокиращия всяка невръстна детска душа финал, в който Яна остава да живее със Змея и изобщо не се връща при юнака, решил да я спасява. За разлика от истинските приказки тук финалът обръща всичко наопаки и вече не знаем кои са добрите и кои лошите. Това им е хубавото обаче на мюзикълите, че за да се ориентираме в калабалъка на помощ идва музиката - едно чудесно средство, използвано, за да предаде емоционалното състояние на протагонистите. В Twin Kingdoms това наистина е така - ниските страсти и злите герои са предадени с кючеци, зурни и кларинети (в Gypsy Party 1и Oh Iano/The Duel), а възвишените с хорове от (мистериозни) женски гласове и кавали (в Dragons Bride). Автор на тази концепция е композиторът Георги Андреев, а неговата роля тук се е изчерпала предимно с аранжименти на български народни мелодии. Там, където авторската намеса е по-съществена, можем да чуем шокиращи колажи от вокодирани/семплирани гласове (Kan-Kan-Itza). Философията, върху която е изграден спектакълът, е основана на безкрайно остарялата концепция за висока и низка музика - нещо което ни напомня за времената на естетическото възпитание, когато едни чичковци ни казваха какво е правилно и какво е неправилно. Подобен подход към многообразието от музикални традиции, с което други народи обикновено се гордеят, е унизителен и репродуцира примитивни стереотипи. В албума между всички други участват и изпълнители като Йълдъз Ибрахимова, Йордан Йончев-Гъмзата и ансамбъла "Филип Кутев" - нещо, което още повече ни натъжава. Ако вече притежавате този албум и се чудите какво да го правите - подарете го на някой културен министър.

Natalie Imbruglia

White Lilies Island

BMG, 2001

поп

*** (три звезди)

Наречен по уиндзорския дом на певицата, албумът носи в себе си доста повече зрялост и увереност в сравнение с по-ранните й работи, но като цяло едва ли ще запали огън в сърцата ни. Имбрулия се завръща при нас с един аматьорски звучащ поп-рок вариант на авторски песни, повечето от които са подходящи за репертоара на Бритни Спиърс. Без никакво съмнение Имбрулия е много по-талантлива от Бритни и някои от парчетата в диска са с потенциала да променят представата ни за нея като за звезда-еднодневка. В албума има чудесни моменти, изпълващи ни с чувство на безгрижие, като например Beauty on the Fire - може би най-доброто парче в албума, но също и Satellite доста силно напомнящо като текст и мелодия на Torn. Много от работите в албума обаче са лишени от каквато и да било оригиналност и звучат депресивно или евтино (Wrong Impression, Do You Love? или Butterflies). Може би най-отчайващо е монотонното Hurricane, при това придружено с текст, лишен от какъвто и да било смисъл. Въпреки това, стигнем ли до края на албума, сърцата ни отново се изпълват с вяра, след нежното и много лирично звучащо изпълнение на Come September. С този албум Натали като че ли успя да запази почитателите си, отчитайки при това факта, че те вече са пораснали с три години. Понякога е приятно да видиш как една певица расте заедно с феновете си.

Cheo Feliciano

Salsa Caliente de Nu York!

Nascente, 2000

латино/салса

**** (четири звезди)

Сякаш някаква прокоба тегне над част от латиноамериканските изпълнители, особено когато техните записи напуснат родните си музикални пазари. Изведнъж над тях се спуска непроницаема завеса и дори в специализирани магазини откритието на подобни неща е истинско приключение.

Други пък като Buena Vista Social Club имат привилегията да бъдат "открити" от Рей Кудър например. Един от тези засега "неоткрити" изпълнители е блестящият и изключително талантлив пуерториканец Чео Фелисиано - признат майстор на балади и болера, но едновременно с това и фронтмен на най-фънкарската нюйоркска латиногрупа - Joe Cuba Sextet. През 50-те оркестъра на Чео е смятан за най-добрия, по-добър дори и от този на Тито Пуенте. Тази компилация съдържа някои от най-добрите работи на майстора и е ориентирана предимно към европейската публика - т.е. предимно ъптемпо парчета но също и композиции с прогресивно нарастващо темпо като Salsaludando или Si Por Me Llueve, имащи потенциала да ни докарат до екстаз. Блестяща колекция от работи на голям майстор, изпълнена със страст и любов. Ако харесвате тази музика, това е ултимативният избор.