меломан
RCA/BMG, 2001
Блус/Поп
Представяна дълго време като кралицата на соула, Нина Симоун записва през 1966 г. Sings the Blues за RCA и загатва за удоволствието, с което смята да дари слушателите. Защото Нина успява да съедини на пръв поглед далечни музикални светове, защото е изключително чувствен пианист, защото в гласа й човек улавя тиха радост, непоносимо страдание и успокоена тъга. Тя пее блус, както диша, благодарение на своя афро-американски произход и на госпъл-средата, в която е израснала. Този сешън е записан през 66/67 г. с музикантите Бъди Лукас - хармоника и тенор сакс, Ърнест Хайс - орган, Ерик Гейл - китара, Бернар Пюрди - ударни, и включва авторски композиции (Do I Move You, I Want a Sugar in my Bowl), стандарти (My Man's Gone Now) и класически блус-парчета, някои дори малко позабравени. Аранжиментите им са плод на импровизация и тук заслужава да споменем спонтанно родилото се изпълнение на My Man's Gone Now. " Нина седна зад пианото физически и емоционално изтощена от предходния запис, започна да свири вълнуващата мелодия от Porgy & Bess и се получи перфектно изпълнение", споделя продуцентът Дани Дейвис. Едно красиво изпълнение, пълно с отчаяние и без лъч надежда. Целият албум е записан на един дъх като споменатата пиеса и е истинска наслада за душата. Но забележителното в това издание е допълнителения live запис, наречен Nuff Said - поппарчета на Би Джийс, пиеси от мюзикъла Hair и песен, посветена на починалия Мартин Лутър Кинг. Този албум е политически ангажиран и леко нагарча след Sings the Blues.