Като изключим суперпродукциите, препарирани с пиршество от визуални ефекти, на научнофантастичния жанр не му върви тази година. Само седмица след като Minority Report оглави класацията на най-гледаните филми в САЩ, продукцията на Стивън Спилбърг отстъпи от челната си позиция със скромния приход от $21.5 милиона. На негово място се възкачи римейкът Mr. Deeds. Нелепата история за новоизлюпен милиардер с екстравагантно разбиране без цел в живота, изиграна по също толкова нелеп начин от Адам Сандлър ("Баща-мечта") донесе на разпространителите си фрапантната сума от $37.1 милиона. Ако първоизточникът на сценаристкото вдъхновение не беше филмът Mr. Deeds Goes to Town от 1936 г. с Гари Купър под режисурата на Франк Капра, а в новата продукция не участваха забележителни таланти като Джон Туртуро ("О, братко, къде си") и любимецът на братя Коен Стив Бушеми ("Фарго"), едва ли ще има за какво да се хване мислещият зрител, за да похарчи времето си в киносалона.

Наистина, концепцията на филма е една от онези, които никога не губят своята свежест, както няма гранясали пари, нито краен брой неща, които човек може да направи с тях. Смисълът от преекспонирането й обаче не ми стана ясен. Разбира се, киното и изкуството изобщо, казва една стара истина, си заслужава само когато отразява истинския живот, а не нечии стратосферни упражнения. В този случай обаче предпочитам последните, може би защото с типичното си балканско мислене предпочитам да платя за билет за кино, за да си "напълня очите и съзнанието". Подозирам, че дори дългоочакваната продукция "Мъже в черно II" няма да удовлетвори подобни изисквания.

А в конкретната ситуация ще изляза от салона с глава а ла Сандлър или, с други думи, лишена от ориентация и самопреценка за възможностите си. Защото опитите на комика от нагазване във водите на мислещото кино рядко дават ползотворни резултати. Аз поне се сещам само за две успешни попадения - Чарли Чаплин и Джим Кери.