Дарбата на Кейт Бланшет
Ани Уилсън живее с трите си деца в градчето Брикстън в Джорджия. Свръхестествените й способности да вижда в миналото и бъдещето провокират у местните хора противоречиви чувства - едни като автомонтьора Бъди Кол (Джовани Рибизи - "Да изчезнеш за 60 секунди") я боготворят, а други като бруталния Дони Барксдейл (Киану Рийвс - "Адвокат на дявола", "Матрицата") я смятат за вещица. Разбира се, всеки има своята причина, но Дони я мрази, защото жена му Валъри (Хилъри Суонк - "Момчетата не плачат"), често посещава Ани, за да потърси утеха от всекидневния тормоз, на който е подложена вкъщи.
Последните клиенти на ясновидката са сексапилната Джесика Кинг (Кейти Холмс - "Давай") и годеникът й Уейн Колинс (Грег Киниър - "Сабрина"), на които в близко време им предстои сватба. На пръв поглед взаимоотношенията им са безупречни, но Ани усеща, че предстои нещо ужасно. За съжаление предчувствието й се сбъдва съвсем скоро - Джесика изчезва при загадъчни обстоятелства. Тогава пророчицата си припомня съня, в който е видяла младата жена овързана във вериги на дъното на езеро, поразително приличащо на това от фермата на Дони. Тя разказва видението си на шериф Пърл Джонсън и той започва разследване, резултатите, от което ще потвърдят нейния кошмар. Барксдейл е изправен пред съда и е признат за виновен, но Ани е убедена, че той не е извършил убийството. Заподозрени са оказват всички, дори и самата тя…
"Дарбата", премиера на "Александра видео", е като глътка свеж въздух за киното, което напоследък се задъхва от епидемията от елементарни сюжети и високи бюджети ("имунитетът" на Сам Рейми също не устоя на изкушението да снима "Спайдърмен"). Интересното при този филм е, че макар да не покрива в пълна степен очакванията, дава повече отколкото може да възприеме човешкият разум. "Дарбата" е нещо средно между психотрилър и "детективски" филм и именно тази неопределеност го прави толкова завладяващ и интелигентен, а към изключителната актьорска игра трябва да прибавим и перфектната операторска работа на Джейми Андерсън, чиито визуални решения при пресъздаването на метафизичните настроения се доближават до най-добрите образци в киното. Режисьорът Сам Рейми старателно бяга от клишетата, а изборът на Брикстън за място на действието той обяснява така: "Спряхме се на това градче, защото в неговите околности имаше изумителни гори. Дърветата приличаха на фантастични същества с разперени ръце и свръхестествени лица - напомняха ми за "Вълшебникът от Оз". Искахме всичко да изглежда напълно реално…"
Не пропускайте този филм.