Меломан
Network Medien, 2001
уърлд/ Перу
***
Етническото многообразие, физико-географските особености и историческата съдба на Перу се отразяват в една обилна и разнообразна музикална традиция, която предлага контрастни музикални форми и запомнящи се мелодии от бреговата област (валс, представен от Кармен Флорес в Cuando me quieras) и от региона на Андите (чимаячо - Jaravasa Yana Puyu в изпълнение на Максимо Дамиан). В тази прецизна селекция не присъстват образци от слабо населената амазонска селва. От Kachampa, изпълнена от Алтурас, можем да добием бегла представа как са звучали предколониалните песни и танци. Този музикален вид е все още жив в Куско и с него се честват великите войни от епохата на инките. От южната част на Перу има забележителни солисти - китаристът Раул Гарсиа Сарате, чаранго изпълнителят Хайме Гуардиа и цигуларят Максимо Дамиан. Дамиан представя една от малкото магическо-религиозни песни в диска (Pasacalle), свързана с танца на ножиците, чиито корени отвеждат в предколумбови времена, а по-късно този танц става символ на бунта на местното население срещу инспанските конкистадори. Няколко от песните илюстрират неизбежното музикално влияние на Испания. През ХІХ век тук става популярна една местна разновидност на виенския валс с добавки от испанските сарсуели, сърцераздирателна поезия и специфичен начин на танцуване - по двойки с малки, бързи стъпки (Con arpa y violin, Jarana y resbalosa). Освен това една добра компилация с перуанска музика е немислима без Сусана Бака - тук тя изплаква мъките на робите от крайбрежието в Idilio muerto и Maria Lando. Нейното изпълнение, наситено с емоция и артистизъм, се отличава ярко от останалите. Без да има претенции за всеобхватност, компилацията дава отлична представа за музиката на Перу заедно с подробна информация за артистите и музикалната традиция.