В разгара на студеното лято още един основен герой от модерната американска митология пристига в България. Скуби Ду е познат досега само на онези, които гледат Cartoon Network. Спорен е въпросът доколко го разбират, тъй като никой не си прави труда да превежда канала, а филмчето е наситено с диалог, който често го прави невъзможно за гледане. Страхливото куче е една от любимите рожби на Джоузеф Хана и Уилиам Барбара. Сериалът се е въртял по щатските телевизии цели 23 години, което си е направо рекорд. Филмовата версия на “Скуби Ду” улавя най-важното от своето телевизионно вдъхновение, което означава, че не е толкова хитроумен, за колкото се мисли. В добавка лентата е доста дълга. ТВ епизодите са обикновено или 30 или 60 минути, като ритъмът обикновено се движи с бясна скорост. Филмът е провлачен и случайните изблици на смях и веселба не успяват да задържат вниманието на зрителите.

Всеки епизод на “Скуби Ду” следва една и съща формула: “Мистъри ООД” – енергична групичка от гимназиални детективи, разследва някаква свръхестествена случка и на финала героите изобличават лошия и доказват, че винаги има научно обяснение за всяка странно и наглед необяснимо явление. Филмът използва същия подход, но може да бъде използван като пример защо понякога е по-добре киното да се въздържа от използването на компютърно генерирана визия. От самото начало аудиторията има предвид, че Скуби Ду и чудовищата са плод на специалните ефекти. Те не успяват да се смесят добре с реалните актьори – в някои от сцените, когато Шаги и Скуби са в контакт, е очевидно, че Матю Лилард борави с прозрачен въздух вместо с реален обект. Вероятно оригиналното намерение на режисьорът Раджа Госнел е било Скуби да изглежда нереален - нали всъщност това е игралното прераждане на анимационен герой. Но не мисля, че сме длъжни да осъзнаваме през цялото време изключителната важност на компютрите, допринесли за създаването на филма.

Превръщането на рисувани създания в игрални се оказва доходоносно в две направления. От една страна, всички, които са гледали тв серията и са от лагера на Скуби, задължително отиват на кино, за да видят другия вариант. От друга – приходите се разрастват и “Уорнър брос” могат само доволно да потъркват длани, докато слушат тихото шумолене на машините, които броят банкнотите.