Def Leppard туриха кръст на конкуренцията с десетия си албум “Х”

Стил: рок, поп

Формат: CD/MC

Издател: "Вирджиния рекърдс"

Британските рокветерани Def Leppard туриха кръст на конкуренцията с десетия си пореден албум “Х”, който излезе на световния музикален пазар на 30 юли и вече се разпространява у нас от “Вирджиния рекърдс”. “Докато много от съвременниците им от новата вълна на британския хевиметъл и хардрок от 80-те години се пооцапаха в опити да актуализират звученето си с модни кръпки от преходни музикални стилове, Def Leppard винаги са успявали да заобиколят подвижните пясъци на застоя”, пише авторитетната критика на Острова. “Макар ходовете им не винаги да са били далновидни, включително спорният експеримент Slang от 1996 г., в който изневериха на запазената си марка wall-of-guitars саунд, те винаги са били интересни за наблюдение.” Според наблюдателите обаче новата тава на легендарния рокквинтет в състав Джо Елиът (вокал), Рик Савидж (баскитара, вокал), Рик Алън (барабани) и китаристите Вивиън Кампбел и Фил Колън, която носи римска цифра вместо име, ще изправи на нокти не само конкуренцията на пазара, но и някои консервативни фенове на прочутата шефийлдска петорка, израсли с агресивни парчета като Pour Some Sugar Оn Me. “Петимата британци си прахосват таланта с песнички в средно темпо като Everyday и Four Letter Word”, категоричен е “Билборд”, който твърди, че кръстът не е поставен на точното място, понеже песните са свръхпордуцирани “софтметъл” баналности, които звучат по-хармонизирано от всички момчешки групи, взети заедно. Продуцент на албума за жалост не е Робърт Джон "Мът" Лейндж, а дългогодишният им приятел Пит Уудръф, а три от общо 14-те парчета - пилотният сингъл Now и песните You're So Beautiful и Every Day, са продуцирани от сътрудника на Aerosmith Марти Фредериксон, работил с легенди като Ози Осбърн и Мик Джагър. Втората песен Unbelievalble е дело на самия Пер Алденхайм, бивш продуцент на Бритни Спиърс и 'N Sync. Влиянието на конвейера за попхитове се усеща още от първите парчета, макар че общото звучене на групата с мощните китарни мелодии и класически вокални хармонии а ла “Бийтълс” е запазено. “Надявам се, че този албум ще стане повратна точка във възприятието за нас, че сме само хевиметъл банда”, декларира вокалистът Джо Елиът. “Някои песни са рок, други - поп, трети - някъде по средата, и винаги е било така. Не може да продадеш 16 милиона копия от един албум, както стана с Hysteria, ако го адресираш единствено към рокфеновете. Целта ни е песните ни да звучат не само по радиостанции с класически рокформат, но и по тези, които излъчват попмузика и съвременен рок”, не крият комерсиалните си амбиции англичаните.