Zawose & Brook

Assembly

Realworld/Virgin, 2001

кросоувър/ембиънт/афропоп

****

Хукуи Зауоси е един от ветераните на танзанийската музика и може би един от най-радикалните й обновители. В музиката си използва един от традиционните за народността уагого инструменти - илимбе, инструмент с разположени върху дървен резонатор метални пластини, силно напомнящ зимбабвийската мбира. Той е автор на много албуми изпълнени с омагьосващи обертонове, хипнотични хармонии и мелодии, способни да се запечатат дълбоко в съзнанието ни. Неотдавна Зауоси записа продукция от традиционни уагого мелодии за лейбъла на Питър Гейбриъл, но във въздуха още тогава витаеше усещането, че се готви специална изненада за феновете на афропопа. Изненадата се наричаше Майкъл Бруук, един много успешен канадски композитор и китарист, добре познат ни от колаборациите си с Дживан Гаспарян и Нусрат Фате Али Хан, както и продуцент на албума Set от 1990 превърнал Юсу Ндур в мегазвездата на глобалната музика. Всеки, който познава музиката на Зауоси трудно би могъл да си представи посоката, в която ще се развие проектът, а тя е вълнуваща и нова и за двамата. Бруук започва с много деликатна намеса, изчерпваща се с обичайния бекинг и оформяне на отделните парчета, добавяне на китарните части в микса, по-късно и перкусии, после идва и брассекция, както и гост вокалист от Zap Mama - Мари Дулн, в някои от композициите. Резултатът е един необичайно звучащ проект, в който по удивително хармоничен начин се смесват автентични мелодии и традиционни инструменти със съвременно клубно звучене, изпъстрено с R&B, рок, транс поп и дръм енд бейс. Албумът е абсолютно различен от всичко записано до момента от Зауоси и едновременно с това неговият музикален стил е експониран по един перфектен начин благодарение на целенасочено търсените от Бруук стилови контрасти. В много отношения албумът е квинтесенция на това каква трябва да е съвременната музика и е горещо препоръчан на феновете на новото!

V/A - Giles Peterson

Worldwide 2

Talkin' Loud, 2002

***

Worldwide Program 2 е втората компилация на Гилс, представяща, или по-скоро придружаваща неговото шоу, излъчвано всяка седмица по BBC Radio 1 (за притежателите на сателитни приемници: Worldwide се излъчва сряда срещу четвъртък в три часа през нощта българско време). В предаването си Гилс среща традицията с модерното, редки и добре забравени парчета с еталони в жанра, превръщайки нощта в необичайно пътешествие из света на музиката и хората, които я правят. Междувременно предаването му вече се излъчва в 15 страни на три континета (имената на радиостанциите можете да откриете в книжката към диска). През 2000 г. като признание за невероятната популяност на предаването си той получава престижната Gold Sony Radio Award награда. Worldwide ни пренася в един еклектичен свят от фънк, джаз, поезия, рап, геръдж, соул и хип-хоп и за да добиете по-конкретна представа, гости в студиото му напоследък бяха DJ Shadow, Air, Къртни Пайн, Ерика Баду, а специални сешъни за предаването направиха Талвин Сингх, Джойс и Галиано както и Kruder & Dorfmeister, Gotan Project, Stereotyp, Jazzanova, Anti-Pop Consortium и Cinematic Orchestra в рамките на последния Homelands фестивал. Естествено е стилистически Worldwide да не се различава много от предаването и както всяка компилация и в нея има компромиси и не напълно убедителни работи. Съществен принос към високото ниво на повечето работи в диска този път има мюнхенският лейбъл Compost, както и неиздадени да момента работи като A.N.G.E.L. на Дуил от Детройт и La La Li на Рейчъл Каладин. Друга забележителна композиция, включена в сегашното издание, принадлежи на финландците от Nu Spirit Helsinki - техният бигбенд хаус House "Seis Por Ocho съдържа уникални тромпетни сола. Албумът е истински космос от електричество, звуци и вдъхновение и трудно ще ви остави равнодушни.

Hancock/Brecker/Hargrove

Directions in Music - Live At Massey Hall

Celebrating Miles Davis & John Coltrane

Verve/Universal Jazz, 2002

***

Дори и на критиците понякога не им стигат думи за да опишат това, което чуват, макар в крайна сметка работата им е да пестят суперлативите за сметка на критичното отношение и безпристрастния анализ. За щастие винаги се намират изключения от този принцип и като че ли тъкмо джазът е създал най-много от магическите мигове в музиката. В центъра на този необичаен запис стоят респектиращи интерпретации на работи на две от най-харизматичните личности в джаза - Майлс Дейвис и Джон Колтрейн. Дори само този факт е достатъчен да постави изпълненията на Хенкок, Брейкър и Хергрув в съвсем различен контекст, променящ личния им стил. Работите, звучащи тук, не са просто интерпретация на класиците, а диалог, в който личностите на изпълнителите, пък и ако щете - изпълнителското им майсторство, се влияят, променят и реагират именно поради невидимото присъствие на Майлс и Колтрейн. Така например Майкъл Брейкър изпълнява Naima на Колтрейн като сакс соло по толкова индивидуален начин, толкова интимно и едновременно с това емоционално натоварено, че неговата Naima се превръща в съвсем различно произведение. Концертът на тримата майстори е изпълнен в легендарната Massay Hall в Торонто, където през 1953 г. се случва може би най-грандиозният концерт в историята на джаза, когато на сцената заедно застават Дизи Гилеспи, Чарли Паркър, Бъд Пауъл, Чарли Мингъс и Макс Роуч. Без съмнение това вълнуващо събитие за света на джаза 49 години по-късно все още поставя предизвикателства пред мнозина музиканти и може би този иначе много добър сешън щеше да спечели повече, ако музикантите се бяха освободили от излишната претенция, спираща ги да излязат извън стиловите рамки на музика, отдавна изгубила революционния си ореол.

Tower of Power

Soul With a Capital "S": The Best of Tower of Power

SONY, 2002

***

Всъщност в този албум липсва едно ключово подзаглавие - това е най-доброто от годините в Columbia, а не ретроспектива, включваща работи, продуцирани и от другите лейбъли, за които е записвала групата. Ако решим да се поровим в дискографията, ще открием, че доста от големите хитове са записвани за Warner и се изисква доста смелост, за да наречеш тази компилация с простичкото "Тhe best". С тази уговорка работите, събрани вътре, всъщност не са никак лоши, макар и в някаква странна хронологична смесица на парчета от 70-те и 90-те и нищо друго. В по-голямата си част слушаме отличен, може би малко по-тежичък фънк, като например в началното парче Attitude Dance. Има и версии на класическите So Very Hard to Go и What Is Hip, но внимавайте - това са концертни версии от 1998, а не прочутите оригинали. Има и един до момента неиздаван алтернативен микс на I Love That Girl So Much от албума Back on the Streets (1979), но ако трябва да го купите само заради това, ще ви излезе соленичко. Very Best of the Warner Years и по-изчерпателният What Is Hip? си остават по-добрият избор, ако искате да се ограничите само с колекции от хитове на групата.