“Ниво за напреднали” е новата книга на Алек Попов, която беше представена тази седмица в Центъра за култура и дебат “Червената къща”. Писателят вече е добре познат с “Другата смърт”, “Мръсни сънища”, “Игра на магии”, “Зелевият цикъл”, “Пътят към Сиракуза”, ”Мисия Лондон”. Сред многобройните му награди е и призът "Гравитон" за научна фантастика. Роден е в София през 1966 г. Завършва българска филология, след което работи последователно в Националния литературен музей, вестник "Демокрация" и МВнР. Сега е главен редактор на списание "Родна реч" и директор на Дома на детската книга.

Алек Попов е определян от българската критиката като един от най-професионалните съвременни автори, рутиниран в добрия смисъл на думата. В новата си книга той разказва 21 „необикновени истории“, които съчетават гротеска и ирония, фантастичното и реализма. Читателят е въвлечен в една “смехова въображаема игра с ребуси на интелекта, с остроумни формули и загадъчни ситуации; игра на границата на забавното и страшното, на невероятното и реалното", пише за нея проф. Елка Константинова.

Към кого е насочена иронията в заглавието “Ниво за напреднали”?

-Заглавието винаги е най-сложният избор. Трябва да е максимално изчерпателно, в него да има някаква “кука”. “Ниво за напреднали” ми се видя обобщаващо и закачливо. Има и такъв разказ в книгата, който изразява част от същността й. Иронията е многозначна - и към читателя, и към героите. Тя е към тези, които се мислят за много напреднали, но в крайна сметка са станали жертва на някаква илюзия.

Кое е по-силно в новия сборник - реалността или въображението?

- Пазя се от пренасянето директно на житейския опит в литературата. Всяка творба има някаква емоционална предистория. Обикновено при мен тя се ражда като настроение, образ, който впоследствие се рационализира. Смятам, че разказът и романът в крайна сметка трябва да са с добре построена логическа конструкция, независимо че са изградени от ирационални елементи. Не е много лесно да се пише, защото след божественото вдъхновение и въображението има много работа. Един писател трябва да има здрав разсъдък преди всичко.

С какво се промени литературата през последните няколко години?

- Хората вече не си хвърлят парите за разни изсмукани от пръстите истории. Времето на алегориите отмина. Да се рееш като чапла над проблемите едва ли е най-добрата стратегия. Голямата литература предполага голям конфликт. Голяма суматоха, както би казал Радичков. Нашият писател обаче посяга твърде свенливо към реалността.

Как “улавяте” идеите си и как пресявате важното от маловажното?

- Има писатели, които ходят с тефтер и записват. Аз не го правя. Оказва се, че такива директни заемки от действителността не вършат работа. По-добре нещата да минат през филтъра на мозъка. Иначе човек рискува да изпадне в буквализъм. Ако нещо не е записано в паметта, значи не е чак толкова важно. Това е начин да направиш разликата между значимото и баласта. В този смисъл паметта е доста услужливо нещо.

При мен идеите и вдъхновението идват с работата, а не когато се разхождам сред природата. Писането като сложен психически и мисловен процес поражда верига от асоциации, които отвеждат към неочаквани хрумвания.

Кога решавате, че един текст е завършен?

- Нямам съзнанието, че написаното е нещо заковано. Връщам се доста често към вече готови текстове. Редактирам много. Смятам че в ерата на компютрите текстът не е нещо постоянно - за човек е изключително лесно да го променя, което е голямо изкушение и дава усещане за свобода. Понякога преправям радикално разказите си, дори ги пренаписвам по обратен начин, с напълно сменена ценностна система.

Кога повярвахте във възможностите си на писател?

- Доста рано. В началото си мислех, че пиша много хубаво, като че ли никой друг не пише, само аз, а тези, другите книги, са от умрели хора. Всеки млад писател се чувства така. Това, като че ли е едно от задължителните условия човек да има куража да се изяви. Необходими са наглост и илюзия. От заблудата и незнанието често се ражда импулсът да действаш и да изявиш себе си. Ако човек е прекалено наясно с нещата, вероятно никога няма да седне да пише.

Какво означава един писател да е професионалист и може ли да се живее с писане?

- Тази независимост се постига трудно по цял свят. Трудно се пробива и тук, и там. Това, което вече не може да стане, е да събудиш интерес с посредствени текстове. Иска се много работа и сериозно отношение, за да постигнеш нещо, от което да живееш.

Върху какво работите сега?

- Върху един роман, чийто план съставих в САЩ това лято и като се върнах, се наложи да го преработя основно. Една книга, в която главните герои са българи, които се смятат за успели на запад и се определят като юпита.