Имаше щастливи години, когато да гледаш Дженифър Лопес беше истинско удоволствие. Ролите й в “Селена” и “Извън контрол” показваха една актриса, която не само привличаше вниманието на филмовия обектив, но и успяваше да го задържи. Истински удар в десетката беше изпълнението и в култовия “Клетката”, където тя ще бъде запомнена като едно от най-ослепителните присъствия на големия екран. Днес звездата се е превърнала в Джей Ло. И това до голяма степен предопределя избора на роли, които просто трябва да затвърдят статута й на многофункционална поп и кино дива. В новия трилър на режисьора Майкъл Аптед актрисата не се старае толкова да предаде вътрешната борба на героинята си, а просто да изглежда добре. Тази опасна тенденция, започнала още със “Сватбеният агент”, заплашва да погълне нейния талант, докато се превърне в поредния старателно и красиво опакован продукт за бърза консумация.

Странно е да видиш режисьор като Аптед, способен както на интелигентни, независими ленти, така и на холивудски хитове, да оплете така плитко и нескопосано сюжета, от който при други условия би излязъл интересен разказ. Екипът, заел се с грандиозната задача да заклейми насилието на жените от техните неверни съпрузи, попада в клопката на евтините тв филми от "Холмарк" и единственото му оправдание лентата да бъде разпространявана на кино е участието на Лопес. Подобни филми се появяват на екран сравнително често и целта им е с минимум средства да подържат огъня на славата на съответната знаменитост в главната роля. Аудиторията на подобен тип развлечение обикновено плете чорапи на внучетата пред тв екрана или му хвърля по едно око, докато бърка гозбите в кухнята. Тази публика не е ходила на кино поне от десетина години и за нея дали ще види Джей Ло или някоя семпла актриса, придобила известност от сапунените сериали, е безразлично. В същото време активните кинозрители бягат като дявол от тамян при мисълта, че ще съзрат напъните на звездата в приложното поле на бойните изкуства. За тази работа си има и Уесли Снайпс, и Арнолд Шварценегер, и още десетки хора, които си знаят работата.

Сюжетът на “Достатъчно” е 100% стандартна щампа за второразрядно кино. Красива сервитьорка от латиноамерикански произход случайно се запознава с красивия богат мъж на мечтите си. Те се женят, живеят в прекрасна къща, имат прекрасно дете. Минават пет години и изведнъж усмихнатият съпруг започва да свива вежди, да говори със злокобен глас и да раздава шамари. Ей така - изведнъж. И през цялото това време Слим (Дж. Лопес) не е забелязала нищо. Сценаристът на филма се е постарал да запуши всички възможни изходи на младата жена. Всички - от полицията до адвокатите, й обясняват как тя няма никакъв изход, защото неговата банкова сметка е достатъчно дебела и тя е губеща карта. Единственият изход е бягството. На другия край на Америка благоверният продължава да изниква зад всеки ъгъл като луд убиец от филм на ужасите, а тя се стряска и ужасява все повече и повече, докато не решава да вземе съдбата в свои ръце. Слим започва да тренира и след като заяква достатъчно и за няколко месеца започва да прилича на сестра на Джеки Чан, се завръща за справедливо отмъщение. На финала .... е, не се ли сещате?

Вторият филм, който ще се бори за място в класацията тази седмица, е отново изграден около участието на звезда. Този път това е легендарната Мила Йовович, която трепе зомбита със съблазнителна къса поличка. Последното творение на Пол Андерсън (Смъртоносна битка) има амбицията да бъде първият високотехнологичен екшън със зомбита на новия век. “Заразно зло” (Resident Evil) ще хареса особено на онези, които са прекарвали безсънни нощи, въоръжени с автомати, гранатомети и какво ли още не в търсене и преследване на зомбита, чудовища и извънземни. За всички останали преживяването може да бъде свързано със солидна порция смях при вида на индустриалните количества червена боя и кетчуп, които се изливат по екрана. Все пак трябва да се отбележи, че във филма има сцени, които биха отвратили и възмутили много от зрителите, за които филмите на ужасите не са най-добрият начин за прекарване на времето. За съжаление параноичната атмосфера на филма е загубила много при монтажа и прибавянето на музиката. Лентата е сглобена според последните вихрени тенденции на музикалните клипове, а непрестанният електронен ритъм “изяжда” безвъзвратно иначе чудесно заложените визуални капани. Филмът е разположен като време на действие преди първата част на играта, така че геймърите няма да се сблъскват с познати нива.

Корпорацията “Ъмбрела” се занимава с незаконни експерименти. В своя подземен завод те сглобяват нови типове ДНК, както и революционни биохимични оръжия. След неизбежната авария централният компютър запечатва съоръжението. Екип от смели командоси трябва да спаси оцелелите, но се оказва, че всички хора и животни са се превърнали в кръвожадни зомбита. Оттук до края на филма започва високоскоростен екшън с прекомерна употреба на леко стрелково оръжие и специални ефекти. За да бъде нагнетено напрежението докрай, металически глас обяснява, че след 60 минути заводът ще бъде запечатан завинаги. Странното е, че в началото, след инцидента, пак има автоматично затваряне на вратите, което явно е било наужким. Истинското тепърва предстои.

“Заразно зло” безсрамно краде цели сцени от култови епоси на жанра като “Пришълци” и “Нощта на живите мъртъвци”. Трябва да се признае, че злият централен компютър, откраднат от “Одисея 2001”, е толкова проклет, че прави  екранния си предшественик човеколюбива и милосърдна машина.

Финалът, както в повечето подобни ленти, е отворен. Мила ще се завърне още догодина по-безжалостна и по-красива отвсякога. А Пол Андерсън е намерил заниманието на живота си. След приключването на снимките на втората част на “Заразно зло” се гответе за екранизацията на Aliens vs. Predator. Много яко, нали?