Холивуд се учи да снима по руски в "К-19"
Филмът започва с понижаването в чин по съкратена процедура на капитан Михаил Поленин (Лиъм Нийсън), заради неспазване на заповеди и подценяване на директивите на Майка Русия. Той вече е помощник капитан на Алексей Востриков (Харисън Форд), който хладнокръвно управлява К-19 - най-голямата и най-мощна ядрена подводница в историята. Студената война е в своя апогей. Съветското ръководство притиска сроковете за пускането на чудовището под вода и естествено доста от техническите процедури са прибързани и малките проблеми на сухия док се превръщат в големи под студените води на океана. На пръв поглед целта е изпълнена. Съветският съюз отново има психологическо предимство пред врага. Цялата история с размера за пореден път подвежда политическите мъдреци. От гледна точка на историята война не се провежда и Бигълоу развърта въображението си, за да роди солидна доза напрежение. Екипажът на съоръжението остава верен на Поленин и приема с подозрение действията на Востриков. Обтегната атмосфера води до своя естествен край - моряците са готови на бунт. Междувременно атомният реактор се поврежда и започва верижна реакция, която може да завърши с ядрена експлозия. А, както знаем от другите филми, подобни инциденти се тълкуват като знак за вражеско нападение и ето, че навлизаме в територия а ла Том Кланси.
Атомният инженер, доведен на борда от Востриков, излиза с временно решение. В реактора трябва да се изпратят моряци, за да проведат ремонтни операции. Проблемът е, че подводницата не разполага с антирадиационни костюми, а само с обикновени химически, които по думите на един от матросите могат да послужат за дъждобрани, но не и за нещо повече. Естественото решение за напускане на тежко авариралия съд е немислимо за капитана, който изпитва ужас от мисълта, че К-19 може да попадне в ръцете на американците. Макар че според мен по лошата опция е връщането на брега, където го чакат черните шлифери от КГБ, но така сюжетната линия с попадането на технология във вражески ръце е по героична. Востриков решава да изпрати моряците в реактора, като ги редува на смени от по десет минути. Дори и малко време, то се оказва напълно достатъчно за да причини мъчително радиационно отравяне на смелчаците.
Бившата съпруга на Джеймс Камерън отлично е усвоила уроците по изграждане и засилване на напрежението, които създателят на "Титаник" е предал. Натягането на атмосферата достига почти абсурдни височини, постигнати както в праволинейна прогресия, така и от смесването на два пласта. На единия фронт двамата капитани са се вкопчили в смъртоносна хватка. А на другия времето изтича със шеметна скорост и подводницата може да се превърне в бомба. Бигълоу не е от срамежливите режисьори. Специалните ефекти по грима са повече от злокобни. Ефектът на радиацията е показан в детайли както за зрителите, така и на участниците. Моряците виждат какво ще им се случи в реактора по разложените лица на техните събратя, излизащи от него.
Неизбежно е, но в славянския свят е смешно, когато видиш американски звезди да говорят английски с руски акцент. Това е и един от недостатъците на филма, който трудно би могъл да се избегне. Все пак Харисън Форд и Лийъм Нийсън са учудващо достоверни и след първоначалното хихикане ще ги приемете достатъчно сериозно. Мислех си, че ролята на капитан на подводница е нещо типично за Форд, но се оказва, че той е възприел различен подход към своя герой. Неговият капитан е мъж, свикнал с властта, откъдето произхождат и останалите особености на характера. Той е мрачен и безскрупулен и единствената му цел е да оглави екипажа без компромиси.
На фона на историите, които ни се разказаха през последните години, "К-19" не е шокиращо нововъведение. И преди сме виждали съспенс и екшън. Но има нещо привличащо във филмите с подводници, което автоматично ги отличава от останалите стандартни ленти. Умението да изградиш цял свят в едно затворено пространство е достойно предизвикателство за всеки умел драматург. Бигълоу изпуска филма едва на финала, когато героизмът е издигнат до истерия, от която никой не се нуждае. И при това - с фалшив руски акцент.
Вторият филм, заслужаващ вниманието ви тази седмица, е "Осмокраки гадини", който хитроумно пародира филмите на ужасите от 60-те, като крайната му цел е да ви разсмее и мъничко уплаши. Лентата успешно прехвърля в ХХІ век позабравените паяци, които са с гигантски размери и весело хрупат мотоциклетисти. За разлика от първообразите на този тип кино сега специалните ефекти са достигнали неподозирани висини и любовта към детайла е над всичко. "Гадините" изглеждат съвършени и може да се отбележи, че са много по-сложни чудовища от динозаврите във "Джурасик парк". Има няколко сцени, в които може да забележите цялостната цифрова обработка, през която е минало изображението, и все пак е забавно да видите неочакваната поява на триметров паяк, който гризва красива русокоса девойка с лекотата на мушица в паяжина. В края сигурно ще се досетите, че сте гледали десетки подобни ленти. Малък град, чиито самотни жители се бият с несметни пълчища чудовища - стара формула, която ще продължава да се върти до края на света. Но създателите не са се пръснали от гордост, че правят нещо невиждано. "Осмокраки гадини" нито за миг не изгубва вярната посока. Това е филм с много ефекти, с лек хумор и достатъчно нервно подскачане на стола.
Апостол Пенчев
Филмът "К-19" разбуди за кратко призрака на студената война, а руските подводничари подадоха опклакване в Intermedia Films. Иначе Харисън Форд взе хонорар от $25 млн. за 20 дни, или иначе казано - по $1.25 млн. на ден
Paramount Pictures