----------------------

Робин Уилямс е еднакво забавен и на екрана, и на живо. След незабравимото участие във филма "Ти баща, ти майка..." мисис Даутфайър получи поддържащ "Оскар" за ролята на д-р Шон Макгуайр в "Добрият Уил Хънтинг" (1997 г.).

Пет години по-късно Робин Уилямс решава да смени своето комедийно амплоа. В последните си три филма - One Hour Photo, Death to Smoochy и Insomnia - той е мрачен, дори зъл.

В Мадрид пристига, за да представи филма Insomnia (режисьор Кристофър Нолън), в който партнира на Ал Пачино и Хилъри Суонк. Актьорът превръща дори пресконференцията в безкрайно шоу. Влиза с вика: Quй pasу" (исп.- Кво стана?). Кръстосва крак, вдига си панталона и си показва чорапите. "Робин? Тук съм!". После изведнъж: "Джулия... Джулия Робъртс!". Сяда на импровизираната сцена и се разкрачва: "Искате ли Шарън Стоун?"

"Това е като пресконференция на Буш. I believe everything is going well - казва с тембъра на Буш - А и имаме президент, който говори по-добре испански от английски. Нали е от Тексас, като изнася реч на испански, е наистина много добър. Но на английски... (започва отново да имитира Буш: I beliiiive this country.....aaaaaa, как се казва country на английски? А, country си е! Буш чете много бавно, все едно английският му е втори език..."

В този момент звъни мобилен телефон, Уилямс "отговаря", слага извинителна гримаса, килва се настрани и притеснено казва: "Г-н Буш."

-------------------------

Не сменихте ли характера на ролите си прекалено драстично?

- Казах на моя агент да ми потърси една лоша роля, той пък ми намери три. Забавлявам се да показвам тъмната страна, да играя кротки, но психясващи герои. В комедията се чувствам свободен, но тъмните персонажи също ме вдъхновяват. Обичам да пресъздавам герои, които не са лимитирани от моралните норми на обществото. Позволяват ми да избутвам границата на възможностите си всеки път малко по-напред.

Какво ви привлича най-силно в тази промяна?

- Най-голямото предизвикателство с тези персонажи е да накараш зрителя да им съчувства. Да ги направиш лесно разпознаваеми. Те са хора като онези, които виждаш по телевизията, когато ги арестуват. Изглеждат толкова нормални, а всъщност са злодеи, минали всякакви граници. Хора като теб и мен, които са направили нещо ужасно.

В Insomnia играете писателя Уолтър Финч, главен заподозрян...

- Най-ужасяващото в моя персонаж е, че той се опитва да те убеди, че това, което върши, е правилно, че той е добрият. Съблазнява те и те кара да му повярваш.

Как се партнира на Ал Пачино?

Мислех, че с Пачино срещата ни ще е нещо от сорта на: "Мистър Метод среща Дивото момче." Но се оказа много забавен. Като да свириш джаз с Чарли Паркър. Слушаш нотите, показва ти и после опитваш сам. Толкова е добър, че е кеф да се работи с него. Уцелвахме нотите само с една-две, най-много три проби.

Прескачат ли искри при контакта на двама големи актьори?

- Когато работиш с голям талант, това те отвежда автоматично в друго измерение на актьорското майсторство.

Вие, изглежда, не можете без комедийния елемент дори при снимането на "тъмни" роли?

- За да играя тези роли, трябва да забравя, че съм Робин Уилямс. Необходими са ми интервали, в които да изключа, за да се заредя с енергия. Да се правя на зевзек. После се концентрирам много по-добре.

А Пачино?

- О, не, той постоянно живее с героя, което за мен е странно. Защото се зомбира. Макар за това да имаше и друго обяснение. По време на снимките се сдоби с близнаци и вероятно не му е оставало време да спи. Съвсем като героя му. Бутам го: "Ал!" И той с гърлено, изтерзано хъркане ми отвръща: "Ъъъ, окей съм!" По едно време почнах да се притеснявам за него.

Толкова различни подходи към работата не пораждат ли конфликти?

- Първия ден, когато се запознах с Пачино, на него му харесваше да ръмжи като лъв. И тогава реших да блея като агне. Той ръмжи, аз блея!

А с какво допринесе режисьорът?

- Нолън има страхотен талант. Не ми се ще да го натоварвам с тази оценка, но ще я кажа: той е като един млад Хичкок. Има невероятния майсторлък да те вкара в ума и кожата на персонажа и да те накара да чувстваш това, което той чувства. И като актьор, и като зрител.

Какво ви причинява безсъние?

- Интервютата... Майтап! Кафето. Аз съм ветеран на Starbucks. Пия капучино, сега вече и АЛпучино. А колумбийското кафе е много силно - почти като кокаина. Децата ми също не ме оставят да спя. (С детски глас): Papa, wake up! Papa, I have a pistol. Но не, обичам много кафето, а и съм нощна птица. Затова толкова ми харесва Мадрид. Три часа сутринта и хората по улиците ми викат: Hola, Robin!. Тук всичко, дори разходките едва започват в десет вечерта. Обожавам този ритъм. Hombre de noche! Като вампир.

Напоследък си падате по тъмната страна на героите. А вие имате ли такава?

- Разбира се, та кой няма!? Избухливост, гняв. Контролирам ги благодарение на комедията. Смехът ми помага да изхвърлям навън негативните емоции, без да наранявам никого. Това за мен е чудесен вариант. Смехът е лицето на човешката трагедия. Всеки от нас притежава малка доза лудост и не трябва да я губи.

Защо решихте да играете подобни герои чак сега?

- Вече съм на 50. Време е да добавя някой тъмен нюанс към палитрата. Винаги съм искал, но не ми даваха такива роли. А и идва момент, когато не търсиш роли, в които да изглеждаш страхотно. Вече просто не изглеждаш страхотно - космите ти започват да растат от носа и напускат главата.

Говори се за вас, че сте голям фен на игрите по интернет.

- Не е като да играеш срещу компютъра, друго си е с non-artificial intelligence. Когато си онлайн, играеш срещу други хора, най-често деца. И обикновено са много по-добри от теб. Можеш да си ги представиш:Heґs no good! (с детски глас) Човекът е много по-непредсказуем. Компютърът ще ти отговори на различни неща, но винаги има лимитирани опции на реакция, докато от човека винаги можеш да очакваш някой щур ход.

Вашите деца сигурно много се забавляват с вас.

- Понякога да, но друг път искат да бъда просто аз. Влизат в ролята на режисьор и натъртват: "Просто го прочети, просто дочети приказката докрая."

Какви разлики откривате в младите?

- Имам 10-годишен син, който е много умен. Светът еволюира. Толкова е вълнуващо да видиш тия малки деца с толкова знания, понякога те знаят дори повече от нас. Но това е и малко плашещо. Имам чувството, че някой ден ще ме дадат за осиновяване. "Adios, Papa! Намерих ти семейство в Корея."

Цялото интервю с Робин Уилямс може да прочетете в белия брой на списание "1", който вече е на пазара. Основната тема на изданието са парите.