1. Charles Lloyd:Lift Every Voice

ECM/Дюкян меломан,2002

Джаз

****(*)

Името на Чарлз Лойд стои в афиша на нюйоркския джаз клуб Blue Note за вторник 11.09.01 г., но неговото представяне е отложено, поради трагичните събития, разтърсили Америка в този съдбовен ден. Гигът е отложен за петък - време, в което музикантът премисля станалото и изразява своето отношение чрез избрания от него репертоар за вечерта. Саксофонистът Лойд комбинира собствени композиции и музикални видения с интерпретации на спиритуали, протестни поп-рок песни, фолк парчета и пиеси на Елингтън и Ходжес в двойния албум Lift Every Voice, родил се по време на изявата му на живо в клуба Blue Note. Тук той е заобиколен от първокласни артисти като Гери Алън - пиано, Джон Абъркромби - китари, Марк Джонсън и Лари Гренадийр - бас и Били Харт - ударни, а резултатът е: един умопобъркващо добър албум. На лице е един от най-вдъхновените, наситен с послания, оптимистично-тъжен албум на Лойд, в който нестандартният музикант казва много, но по пестелив човешки топъл начин, искрено и ненатрапчиво. Чарлз Лойд е излял душата си в Lift Every Voice. Вълнуващо и красиво.

2. Fairy Tale Trio:Ultramarin

Кукер музика, 2001

етно-джаз

****(*)

Пестеливата на похвали немска критика беше екзалтирана, когато престижният лейбъл Schott/Wergo издаде през 1998 албума на Fairy Tale Trio (Теодосий Спасов, Анатоли Вапиров, Стоян Янкулов) Jazz Across the Border. В някои от концертните си изяви "приказното" трио бе в колаборация с татарския китарист Енвер Измайлов - безспорен виртуоз, развил специална tapping техника, позволяваща му да свири с десетте пръста на двете ръце, много преди да е чул за Стенли Джордън. Звукът на китарата му много напомня този на клавесин, а музикалният му стил е една необичайна смесица от татарска, узбекска и индийска музикална традиция, при това поднесени с изключителна виртуозност и инвенция. За съжаление до скоро българската публика, с изключение на малцина привилегировани, не познаваше успехите на триото. Тази грешка вече е поправена от българския лейбъл "Кукер Музика". С отличителния за тези издатели перфекционизъм и с помощта на Хесенското радио, българските меломани получават един великолепно записан и издаден концерт на триото от юбилейния "30-и немски джазфестивал", проведен във Франкфурт на Майн. Това е запис от 61'29-минутно чисто удоволствие, който завинаги ще промени отношението ви към българската импровизирана музика. Насладете се!

Виктор Лилов

3. Anouar Brahem: Le pas du chat noir

ECM/Дюкян меломан, 2002

Етно-джаз

****(*)

Тунизийският музикант усетил, че пианото може много точно и точно тогава да изрази най-добре музикалните му хрумвания и затова първоначалният му замисъл се въртял около композиции за соло пиано. Постепенно се появила нуждата от присъствието и на другите два инструмента - уд и акордеон. На пръв поглед това е един странен и необичаен състав - уд, пиано и акордеон, но тримата - Ануар Брахем, Франсоа Кутурие и Жан-Луи Матиние доказват, че предразсъдъците са напълно излишни. Необходимо е само да им повярвате и да се оставите да ви отведат в своя свят на сенките, миражите, нежния бриз и стъпките на черната котка. Всичко в албума е камерно, музикалната картина е призрачно-ефирна, а настроението е леко меланхолично. Удът се движи в един богат и постоянно менящ се контекст, създаден от другите два инструмента. В повечето от пиесите разговарят вглъбено два от трите инструмента - уд и пиано, пиано и акордеон, уд и акордеон, и така интимността на творбите се разгръща още по-силно. Многобройните нюанси, вътрешната динамика и резките спадове на напрежението в отделните пиеси са предадени без усилие, с душа и разбиране. Това е албум, който не само няма да ви омръзне, но и всеки път, когато се връщате към него, ще намирате по нещо ново.

Маргарита Борисова

4. Charlie Haden: Nocturne

Verve, 2001

Джаз/латин

****

В новата продукция Nocturne, създадена съвместно с кубинския пианист Гонсало Рубалкаба, перкусиониста Игнасио Бероа и неколцина гост-музиканти, Хейдън отива отвъд простия интерес и направо се заравя в кубинската баладична песен - болерото.

Резултатът е необикновена смес от бавни, понякога закачливо-ласкави композиции, пълни с романтика, лиричност и вътрешно бленуване. Този албум добива по-голяма пищност чрез участието на гост-музикантите. Джо Ловано внася ефирност в четири композиции, докато по-тежкото звучене на Дейвид Санчес се чува само в две. Китарата на Пат Матини разлива мелодията плавно под ромолящия акомпанимент на Рубалкаба в Noche de ronda, а цигуларят с уругвайски произход Федерико Бритос Руис гали ушите ни с леко хармонично звучене в три композиции. Този проект не изневерява на музикалната традиция, в която е издържан албумът, но без съмнение всеки музикант допринася с нещо свое към цялото и именно това създава специфичното настроение в Nocturne.

5. Kenny Barron: Live at Bradley 's

Gitanes Jazz, 2001

Джаз/мейнстрийм

****

В петте сешъна заедно с Кени Барън участват още Рей Дръмънд (бас) и Бен Райли (ударни). Тримата изпълняват поредица от класически за джаза композиции, като Solar на Майлс и Blue Moon на Роджърс/Харт. Записът е изпълнен перфектно и, ако затворим очи, без усилия ще си представим атмосферата в легендарния клуб - Bradley's Piano Room. Ако някой от вас досега е имал съмнения в ползата от съществуване на джаз трио, този албум решава въпроса по един царствен начин. Ограниченият брой инструменти позволява на всеки един от музикантите максимална концентрация, в съвместното им изпълнение разкрива техните индивидуалности и те успяват да достигнат до неподозирани дълбочини в композициите. Изпълнението на триото звучи леко, топло и интимно, точно като в клуб сред приятели и в никакъв случай не е късно и вие да се присъедините.