Меломан
Disorient/Дюкян меломан, 2002
бразилектро
***(*)
След силния си дебют O Globo, ситураното в Лондон, бразилско комбо Mr Hermano отново зарадва всички пламенни фенове на различния, грууви саунд с появата на втория му проект Free as a Morning Sun. Веселяците от Mr Hermano смесват класически рифове от латино джаза от 70-те с качествен соулфул хаус от съвременната лондонска сцена, за да се получи в крайна сметка една прекрасна, танцувална музика. Вдъхновен от бразилската музикална традиция, албумът се забива в главата и без време несъзнателно започвате да си го припявате и даже да потропвате с крака, дори след като дискът е свършил. Това има своето обяснение - албумът съдържа не просто ремиксирана, позната бразилска музика, която се води за нещо ново. Не, това наистина е оригинална и пълна с настроение музика, здраво стъпила на бразилска и джаз основа с шеметен ритмичен заряд и разнообразни соул вокали. В едноименното парче вокалите на Били Годфри, Джофри Уилямс и Мари Пиърс се реят във висините и могат да ви накарат да се почувствате волни като пойна птичка. Опитайте.
Rosalia de Souza: Garota Moderna
Schema Records, 2002
нео боса
****
На музикалния небосклон се появи друга боса нова звезда, в която ще се влюбите от първо слушане. Новата Бебел Жилберто се нарича Росалия де Соуза. Топлият, добре обработен глас на чаровната певица ни напомня класическия бразилски звук от 60-те. Още повече че тя има късмета да бъде напътствана от водещата фигура в лейбъла Schema Records Никола Конте - безспорно един от най-талантливите съвременни боса нова интерпретатори. Той има безпогрешен вкус, доказал го е с албуми като Jet Sounds и щом застава зад Росалия значи има непоклатима причина. Много от аранжиментите в албума на прекрасната певица са на Конте, който е и продуцент на проекта. Всичко е перфектно изпипано, парчетата преливат едно в друго. Мекият, подканящ вокал придава дълбочина и освежава предварително изгладените до блясък парчета. Песни като Fica Mal Com Deus, Mais, Bossa 31, Tempo Futuro и Zona Sul ви карат да забравите къде се намирате и ви придават леко налудничав вид в очите на околните. Грууви, джази, с отличен клубен саунд, албумът на Росалия ще ви поддържа в добро настроение безброй дни.
Charlie Haden: American Dream
Verve, 2002
Джаз
**(*)
В последните 10 години Чарли Хейдън направи няколко превъзходни албума с камерно звучене и интимно настроение. Проекти като Night and the City и Nocturne вълнуват дори неизкушените в джаза души. Но отделно от тях, заедно с групата си Quartet West той направи и няколко творби като In Angel Citi, Always Say Goodbye, Haunted Heart и The Art of Song, издържани в американската оркестрова традиция от 20-те години на века. В тази редица от проекти се нарежда и новият Хейдънов албум American Dream, този път осъществен с помощта на няколко ярки индивидуалности - саксофониста Майкъл Брекър, пианиста Брад Мелдау, барабаниста Брайън Блейд и малък струнен оркестър. Апологията на американското в албумите на Хейдън фино гъделичка американското ухо и самочувствие и, поне досега, естетическата наслада бе гарантирана от тънкия усет на Хейдън за разликата между банално-мелодраматичното, от една страна, и непреходното и красивото, от друга. Самото заглавие на новия албум загатва за съдържанието му - извикващата патриотични чувства дори у американски пациент в кома America the Beautiful, темата на Дейв Грусин от филма Tootsie, още няколко сърцераздирателни популярни американски мелодии, както и пиеси на Хейдън, Кийт Джарет и Орнет Коулман. Вярно е, че всичко е направено с необходимата доза професионализъм и дори на места солата на Хейдън успяват да ни разчувстват; обаче общото настроение е сладникаво, че чак лепкаво. Американската мечта. В розово.
Diana Krall:Live in Paris
Verve, 2002
Вокален джаз
***
Това е първият концертен албум на вече утвърдената джаз певица Дайана Крол. Той е записан на живо през ноември 2001 г. в легендарната зала на театър "Олимпия" в Париж. Освен че звучи и изглежда добре (първо излезе DVD вариантът на този концерт), Дайана Крол изненадва с мощния емоционален заряд на своята изява и силното присъствие на суинг (изгубен след албума, посветен на Нат Кинг Кол All for You). Певицата и пианист Крол е заобиколена от своето трио - басиста Джон Клейтън, китариста Джон Писано и барабаниста Джеф Хамилтън. Представеният репертоар се състои от джаз стандарти, сантиментални балади и лирични боса нова. В парчетата на Боб Дърън Devil May Care, на Пеги Лий I Love Being Here With You и в Синатровото Fly me to the Moon нейното пиано постбоп изпълнение на места почти достига емоционалната дълбочина и класа на Нат Кинг Кол. Мекият й глас изпъква на ефирния фон, осигурен от Orchestre Symphonique Europeen
под диригентството на Алън Броудбент и London Symphony Orchestra, дирижиран от Клаус Огерман, в пиесите Let's Fall In Love и I've Got You Under my Skin. За финал на концерта тя успешно е избрала парчето на Били Джоуел Just The Way You Are, в което й партнират тенор саксофонистът Майкъл Брекър и басистът Кристчън Макбрайд. Без съмнение един добър концерт с намек какво би могло да последва.