Всеки почитател на седмото изкуство в даден момент от живота си е попадал за по-дълго или за съвсем кратко в мрежите на безпределното и неподлежащо на оспорване преклонение пред епоса като жанр. Епичните творения с исторически или приказен характер и тяхната умела интерпретация за екран винаги носят удоволствие за зрителя, дори ако той ни най-малко не проявява интерес към суховатите фактологични повествования или изпъстрените с клонящи към досадност описателни разкази за видяното и преживяното от даден герой или реална личност. Да си спомним творения от размаха на "Война и мир" на Сергей Бондарчук или (нещо по-близко до младата аудитория) "Властелинът на пръстените". Красиво е, някак си, дори човек да не е чувал за Толстой или за Толкин. А не е и необходимо. Импозантната визия, завладяващата романтика, откъсването от битието за няколко часа компенсира всяко незнание и дори го превръща в предимство за зрителя.

Всичко това е вярно и добре се разбира и експлоатира от сценарните и продуцентски среди в Холивуд. Когато обаче посетителите в кината са поставени пред реалната възможност да станат свидетели на епос с действителни мащаби и когато военните действия не са само събития от прожекционното платно, дори и най-атрактивната и умело поднесена реклама не може да спаси един епичен филм от апатията на аудиторията. Такъв е случаят с така очаквания Gods and Generals на Роналд Максуел и с участието на Робърт Дювал ("Кръстникът"), Мира Сорвино ("Великият Гетсби"), който противно на прогнозите не предизвика тълпи от ентусиазирани почитатели пред киносалоните, заемайки едва осмо място в класацията на най-гледаните филми отвъд Атлантика.

Повдигането на националния дух посредством припомнянето на събитията около Гражданската война в САЩ и по-конкретно на случващото се непосредствено преди историческата битка при Гетисбърг (Максуел режисира, продуцира и написа сценария за филм със същото заглавие преди 10 години) е чудесна идея с още по-идеална цел. Интересът на зрителите обаче явно е насочен към по-простички и непретенциозни продукции като комедията Old School (включва две доста странни и незаслужаващи сами по себе си внимание превъплъщения на Винс Вон - "Психо" и на Джулиет Луис - "Родени убийци"), заложена под номер 2 в боксофиса. Далеч по-обяснимо е достойното представяне на The Life of David Gale под режисурата на Алън Паркър ("Пилето", "Стената", "Пътят към Уелвил") и с впечатляващата игра на Кевин Спейси ("Американски прелести") и Кейт Уинслет ("Джуд"). Не бих могла да определя филма като трилър или като драма, въобще да му наложа щампа от какъвто и да било вид просто защото и този път Паркър не изневерява на стила си и предлага материал с неоспоримо качество, една история, наситена с човечност, съпричастие и интрига, достойна за най-добрите образци в жанра, който често се асоциира със съдържанието на романите на Джон Гришам.

- - -

Топ 10 на САЩ (21 - 23.02.2003 г.) - в млн. USD

Място Заглавие Студия Приходи Приходи Общ Седмици

(21 - 23.02) (14 - 16.02) сбор на екран

1 Daredevil Fox 18.1 45 69.5 2

2 Old School Dreamworks 17.5 - 17.5 1

3 How To Lose A Guy... Paramount 11.6 20.7 64.6 3

4 The Jungle Book 2 Disney 8.7 14.1 25.2 2

5 Chicago Miramax 8.2 14.5 94.1 9

6 The Life of David Gale Universal Pictures 7.1 - 7.1 1

7 Shanghai Knights Touchstone 6.5 12.8 44.5 3

8 Gods and Generals Warner Bros. 4.7 - 4.7 1

9 Dark Blue Warner Bros. 3.9 - 3.9 1

10 The Recruit Touchstone 3.4 7.3 44.3 4