Режисьорът Отар Йоселиани пристигна за откриването на "София филм фест", на който представи френско-италианската продукция по негова режисура и сценарий “Понеделник сутрин” (2002). Филмът е с 2 награди в Берлин 2002: “Сребърна мечка” и приза на ФИПРЕССИ.

За първи път грузинският режисьор, който сега живее и работи в Париж, идва у нас преди 31 години. “Това беше първото ми излизане зад граница. Властите ме пуснаха да пътувам и това беше нещо като изпитание. Извикаха ме в ЦК на КПСС и ми казаха, че България е приятелска страна, но не съвсем и трябва да внимавам с кого говоря, а когато ме канят на ресторант, да казвам, че искам да отида на музей”, разказа той.

Ранните творби на Йоселиани имат сериозни проблеми с цензурата. Той обаче твърди, че е парадоксално, но е факт това, че цензурата се е отнасяла с презрение към тези, които са спазвали правилата, и с уважение към тези, които са ги нарушавали.

От началото на 80-те Йоселиани работи във Франция. “Трудно е да напуснеш прекрасна страна като Грузия, без нея не може да се живее. На Тарковски е било по-лесно да остави Русия, защото това е съвсем друга страна - трогателно слаба, защото много векове е била под крепостничество. Робството така е превило народа, че той ще остане роб задълго и нищо няма да се промени“, твърди режисьорът. Заминал за Франция не за да печели пари, а за да снима грузинско кино. Първоначално обаче му се наложило да мие прозорци. “Смятах, че във Франция има подходяща атмосфера за работа и това се оказа така. На практика на друго място няма кино - нито в Италия, нито в Германия, има отделни откъснати случаи като Алмодовар в Испания например. От опита на Кончаловски пък разбрах, че в Америка ставаш американец. Става въпрос за схемата "тясно кино и широка публика", а за мен тя постепенно стана отвратителна”, отбеляза Йоселиани. Според него в основата на холивудското кино е мелодрамата - филми, направени като страшна история, която завършва с победата на героя над целия свят. "Това е схема, която работеше и в съветското кино“, посочи той. Режисьорът не пожелал да изневери на убеждението си, че трябва да прави това, което не влиза в противоречие със съвестта му. Според Йоселиани в Русия преди е имало духовен глад, но днес той е потънал в глъбините на свръхинформацията. “Изчезна системата на киноклубовете, сега зрителят общува с филмите посредством разпространители, а те се интересуват само от парите. Така филмът ми “Понеделник сутрин” беше предвиден да се прожектира само 2 седмици, но вървя 2 месеца в Москва. Там обаче живеят 11 млн. и сред тях се намериха 200 хил, които се заинтересуваха. В Тбилиси има 1.5 млн. и само две кина, в които се прожектира боклук. Всички си мислят, че истинското кино е това, което дават в кината. Заедно трябва да се борим с тази заблуда", заяви известният режисьор.