Леон Даниел и Васил Стефанов бяха удостоени с титлата доктор хонорис кауза на НАТФИЗ на тържествено заседание на академичния съвет. Признанието си те получиха на Международния ден на театъра и в годината, когато театралната академия чества 55-годишнина.

"Какво може да е това награждаване освен представление, в което аз играя ролята на много умен възрастен господин", така Леон Даниел започна шеговитата си тържествена реч, която по неговите думи била подготвена по друг повод преди 20 години. Режисьорът има 117 постановки в почти всички български театри. През 1988 година поставя "В очакване на Годо", според критика Никола Вандов, това е един от спектаклите, с които започват 90-те не само на Леон Даниел, а и за българския театър. Пак според него Даниел е един от най-добрите познавачи Брехт у нас. Автор е на пет книги. "Отбивайте се по-често в театъра или поне изпращайте там децата си. От това зависи как ще говорите, пишете, как ще се обличате и мислите", каза режисьорът.

Васил Стефанов е известен с изследванията си върху историята и теорията на театъра и с преподавателската си дейност в НАТФИЗ. Стефанов два пъти е носител на наградата на критиката на съюза на артистите. От 1990 до 1999 година е директор на Народния театър. С неговото име се свързват уволнениеята от трупата на актьорите Славка Славова, Ружа Делчева, Георги Георгиев-Гец, Георги Черкелов. В същото време той отвори вратите на Народния театър за младите режисьори Теди Москов, Александър Морфов, Галин Стоев. Те направиха касови постановки на националната сцена, които се играят и сега. От няколко месеца Васил Стефанов отново заема същата длъжност и пак е поканил Сашо Морфов за режисьор. "При конкуренцията от киното и телевизията обективната потребност от театър е намаляла и това е глобална тенденция", каза в речта си Стефанов и сподели носталгията си по театъра, такъв, какъвто е бил в годините, когато е бил най-голямото духовно приключение.